НАПЍНАМ

НАПЍНАМ, -аш, несв.; на̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на̀пнат, св., прех. Остар. и диал. Напъвам; напиням, напинвам. Двамата борци, .., напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 52. Кога реве, то си напина белий дроб и тръбушните мишци, а с това си подкарва кръвта да му тече по-сръдчeно. Й. Груев, КН 7 (превод), 93. Коя майка ѝ мащеха, баща ѝ пастрок, напнала я майка ѝ с кобилицата из улицата. СбНУ VII, 4. напинам се, напна се страд.

НАПЍНАМ СЕ несв.; на̀пна се св., непрех. Остар. и диал. Напъвам се; напиням се, напинвам се. Возачът шибна с голяма сила конете, те се напнаха и тръгнаха напред, като повлякоха Богора, който увисна на юздите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 178-179. Веднаж лебед, рак и щука / да возат натоварени кола са завзеле, / .. / Напнат са, мъчат са, а колата не шеват! Л. Каравелов, Съч. I, 26. Не са добри и ония игри, в които детето трябва да ся напина много. Хр. Данов, Лет., 1869, 101. Адвокат чловяк докле да си проправи и отвори път, за да ся прочуе, трябува да ся блъска и напина много време по натрупани и задушни съдилища. Й. Груев, СП (превод), 239.

Списък на думите по буква