НАПИНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍНЯМ, -яш, несв.; на̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. на̀пнат, св., прех. Остар. и диал. Напъвам; напинам, напинвам. Фудулука го напиня, .. Някой се мъчи хубаво да се облича, но сиромашията му пречи. СбНУ ХХV, 10. напиням се, напна се страд.

НАПЍНЯМ СЕ несв.; на̀пна се св., непрех. Остар. и диал. Напъвам се; напинам се, напинвам се. Тя знаеше, че я не обичаха от сърце и си думаха: "Гледайте тази малка селянка, колко ся напиня за велика господжа!" Кр. Пишурка, МК (побълг.), 118-119.