НАПИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЍПВАМ, -аш, несв.; напѝпам, ‑аш, св., прех. 1. С пипане, докосване на ръка или крак намирам нещо или някого. Напусна безшумно стаята и отиде в килера. В мрака, .., напипа маркуча върху бурето и смукна два-три пъти. Д. Вълев, Ж, 15. Протягам с усилие ръка и напипвам раницата на гърба му. Л. Стоянов, Х, 36. — Майка, изгоряхме, майка! — хрипливо занарежда старицата, напипа го в тъмнината с костеливите си ръце и го [Руменов] прегърна. Х. Русев, ПС, 19. Колко беше плувал — час, два? Когато напипа дъно под краката си, изненада се като пред някакво чудо. А. Мандаджиев, ОШ, 40. Черният напипваше пътя с крака като слепец. Т. Монов, СЧ, 139.
2. Разг. Намирам, откривам, обикн. случайно, нещо скрито, прикрито, потулено или търсено, което представлява интерес за мене и от което се възползувам; спипвам, набарвам. Напипал варените тикви, плюскал, плескал се, та не мога да го позная, маскарата с маскара. Чудомир, Избр. пр, 169. От Х. полк най-после напипват известно количество брашно. В. Карагьозов, Избр. пр, 115. Дебелият началник разгъна сутрешния вестник и в един миг напипа писаното. Д. Калфов, Избр. разк., 146. // Разг. Намирам, откривам някого, когото търся или преследвам; спипвам, набарвам. Под листо диреха Огнянова и най-после — трябваше да го напипат. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. Другите не подозираха какви усилия щеше да му струва тази работа: да намери сигурни каикчии и да ги склони, да не ги напипа стражата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 287-288. Конниците пролетяха покрай нас, но като не ни видяха нататък, върнаха се и ни напипаха в хендека. Св. Миларов, СЦТ, 164.
3. Прен. Разг. Разкривам, правя явно нещо тайно, прикрито, потулено, от което се възползвам; спипвам, набарвам, надушвам. Как майсторски напипва той всички злоупотреби и всички кражби на бившия кмет! Т. Влайков, Съч. III, 162. Ще му се да се поголемее, да покомандува, а чорбаджията е напипал слабото му място, поласкал го е. Ем. Манов, ДСР, 145.
4. Прен. Разг. Успявам да достигна до същността на някакъв проблем, до някаква мисъл, идея и под., която търся или ми е нужна за някаква цел; долавям. Започна да описва .., след това напипа темата (..), разправи за серенадата и за убийството на доктора. Ем. Станев, ИК III и IV, 368-369. Повече от редица други хора той бързо "напипваше" най-подходящите форми за активизиране на борбата. П. Илиев, ЛВ, 163. Той [талантът на Будевска] не бе и от ония, които — .. — интуитивно напипват образа и му дават чрез готовите си данни плът и кръв. Ст. Грудев, АБ, 31. Изворът на всичко това знам аз де е и кой е, а и целта му виждам, напипвам я даже. П. Р. Славейков, ПХС, 47. напипвам се, напипам се I. Страд. От твърдите тела елмазът е най-як, та па и той ся разтрошава на части и още такива ситни, чтото мъчно могат да ся напипат. Н. Геров, ИФ, 20. II. Взаим. от напипвам в 1 знач. Неочаквано две ръце едновременно се протягат в тъмнината към последното парче [салам] и почват да го търсят. Но се напипват една друга и се ръкуват приятелски. А. Каралийчев, С, 253.
◊ Напипвам / напипам пулса на нещо. Книж. Откривам най-същественото, най-характерното в нещо. Оправда ли времето прогнозата на историческия материализъм, чрез който искаме да напипаме пулса на обществения живот и да предскажем чрез него бъдещото развитие на човешкото общество? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 233. И днес малцина детски писатели напипват вярно пулса на детската душа. Сб??СЕП, 161.