НАПИПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напипвам и от напипвам се. По приказките му, по тромавото напипване на цигарата, .., по всичко си личеше, че този часовой е селянче. Г. Караславов, Избр. съч. I, 403. Тома се насочваше към стоката, след като предварително проучваше нейния собственик, след грижливо търсене и напипване на слабите му места. А. Гуляшки, ЗР, 33. Останалото е въпрос на по-дълбоко проникване в тази [човешката] душа, в напипване на универсалните ѝ корени. Н. Хайтов, П, 71.