НАПЍРАМ

НАПЍРАМ1, -аш, несв.; напера̀, -ѐш, мин. св. напра̀х, св., прех. 1.Изпирам, пера много, голямо количество от нещо. Напрах всички одеяла.

2. Разш. Диал. Пера, изпирам. В килия е света Мария, / ..: / Със злат са ръжен подпира, / златно корито изнася, / златни пеленки напира. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 305. Спровикнал са / Здравко ют планина: / — "Що не върят [вървят] / моми да напират, / на босилка / ли са юблегнали? / Босилка е / лятос три месеца, / пък ази съм / и зиме, и лете." Нар. пес., СбВСт, 248. напирам се, напера се страд.

НАПЍРАМ

НАПЍРАМ2, -аш, несв.; напра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. напря̀л, -а, ‑о, мн. напрѐли, св., непрех. 1. Обикн. несв. и с предл. към. Обикн. за множество от хора, животни, автомобили и др. — движа се, придвижвам се или се стремя да се придвижа с устрем, сила, напор. Зачуха се виковете на тълпата. През притвора се виждаше как навалицата напира към църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 99. Тълпата откъм Ючбунар напира, полицаите се стъписват, вълната ги отвлича, откъснати и безпомощни. Л. Стоянов, Х, 164. Колите напираха в гъста лавина и за миг му се стори, че ще се сгромолясат една връз друга. Б. Райнов, ЧЪ, 25. Бай Трайко .. натири овцете в гората, но те ожаднели за вода, напираха към бистрия поток. Сл. Трънски, Н, 243. Тракторът влачи пет плуга и довършва предсеитбената оран .. машината ручи, пухти, напира и не спира. А. Каралийчев, ПД, 20. // Обикн. със следв. изр. със съюз да. Стремя се да се придвижа, да достигна донякъде, да направя нещо, като обикн. полагам физически усилия да преодолея това, което ме възпрепятства. Които от посетителите бяха се устроили, не се помръднаха, а отвън напираха да влязат, за да чуват по-добре. Г. Караславов, ОХ II, 537. Някаква пълна, възрастна жена, .., напираше да влезе през портата. Ст. Дичев, ЗС II, 106. Ние се струпахме пред вратата, всеки напираше да изскочи пръв навън. Г. Белев, ПЕМ, 22. Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65. ● Обр. Слънцето вече напираше да разпука хаоса от сиви облаци на изток. Н. Антонов, ВОМ, 58. Месечината напираше да изгрее зад черницата. Ем. Станев, ИК I и II, 184.

2. За войска и под.. — оказвам натиск с оръжие, решително настъпвам, напредвам със сила, напор. Разнесе се слух, че неприятелските войски са много и силно напират. Й. Йовков, Разк. I, 135. От час на час боят се ожесточаваше. Полицията и жандармерията напираха от всички страни. К. Ламбрев, СП, 96. Врагът напираше настръхнал, свиреп и редовете редееха. Д. Спространов, С, 170. Честити били походите на Велисария срещу славяните, които откъм Дунава напирали на царството. ВИ, 69.

3. Обикн. несв. За растение — стремя се да израста, поникна, цъфна по-бързо, като обикн. преодолявам някаква преграда. Започнахме да косим ливадите .. Все по това време вретениха ечемиците, напираха нагоре и житата. К. Калчев, ПИЖ, 70. Под рохкавата ѝ кора напираха кълнове и я разпукваха. Ст. Марков, ДБ, 51. Лекият вятър кълбеше изпаренията на притоплената земя и сваляше последната шума от дърветата, за да даде място на листата, които напираха в пъпките. П. Вежинов, НС, 126.

4. Обикн. несв. За течност, пара, въздушна струя и др. — нося се, движа се със сила, напор, обикн. поради голямото си количество или наличието на някаква преграда. Може ли някой да спре буйните води на Главница, .. хладните струи напират една през друга и бързат-бързат... Ив. Гайдаров, ДЧ, 37. Водата така напираше, че ми се струваше — ако извадя ножчето си, ще я прережа. С. Кралевски, ВО, 13. Тази мисъл така свиваше сърцето му [на бай Михал], че чувствуваше как кръвта напираше във всичките му жили. Х. Русев, ПС, 30. А димът от големия купол напираше нагоре към облаците. А. Каралийчев, ТР, 51. Виелицата напираше през вратата, провираше се в процепите, сновеше из недоправения обор. Н. Нинов, ЕШО, 52. ● Обр. Тишината е изпълнила стаята до краен предел и напира да пръсне стените. И. Петров, МВ, 132. Гласовете им не се побираха в широкия селямлък, напираха, промъкваха се до харема. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 209. // За сълзи — готвя се да потека всеки момент, като преодолея задръжката на мускулите. Тошка слушаше като убита, душеше я мъка, сълзите ѝ напираха да бликнат. Г. Караславов, Тат., 233. Опита се да се усмихне. Показа всичките си зъби, а сълзите ѝ напираха... М. Грубешлиева, ПИУ, 86. Взреш се в нечии очи / и утеха в тях подириш, / ала скръб и там горчива / и сълзи, сълзи напират... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124.

5. Обикн. с предл. на (остар. и диал.). Наблягам, натискам със сила нещо, някого. — Славчо, Славчо! пусни ме! — викаше Недювица отчаяно, като напираше на ония,

които я отблъсваха. Ив. Вазов, Съч. VII, 81. Беше студено, остър вятър напираше на пътната порта и свиреше през пролуките. Г. Караславов ОХ II, 521. Въздухът, кога е заключен в някакъв съд, като ся сили от пръгавината си да ся разпусне, напира на стените на съда. Н. Геров, ИФ, 128. Ако человек преяде, кръвта му става нечиста, сгъстява ся и не тече свободно в жилите както трябва. Тя напира на тях, разтяга ги и така произвожда болеж. ИЗ 1877, 373. ● Прех. Остар. Напираме вратата да излезем вън. Т. Влайков, Пр I, 52. // За мускули, гърди — добре развит съм и ясно лича под някаква дреха, като плътно я изпълвам и обтягам. То [момчето] вървеше разгърдено, по една риза. Под ризата напираха вече набъбнали мускули. З. Сребров, МСП, 8. Наедрели, гърдите на младата майка напираха кръгли и твърди през дрехата ѝ. Д. Талев, С II, 42. Добре окръглените форми на младото ѝ тяло напираха, сякаш за да се освободят и покажат из спретнатата носия. Г. Райчев, ЗК, 146.

6. Прен. Обикн. несв. За думи, вик, въздишка и под. — готов съм да бъда произнесен, изразен, издаден всеки момент. На устата му напираха отчаяни думи, но пред него стоеше той, бате му, още не искаше да повярва, че го е загубил. В. Андреев, ПР, 106. Прочете стихотворението веднъж, два пъти, три пъти, като трепереше цял от вълнение. В гърлото му напираше вик. Ем. Манов, ДСР, 102. Захари потисна въздишката, която напираше в гърдите му. Ст. Марков, ДБ, 456. Не изтрая Стоян — не можеше да разбере защо да не говори за най-голямата си радост, да скрива усмивката си, която все напираше на устните му. Д. Талев, ЖС, 99. Но там, в разкривените, / в сините устни / напирала пак песента. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40. // Лича, прозирам отчетливо, проличавам ясно. Из цялата пиеса напираше и силно се изявяваше талантливият белетрист. Т, 1954, кн. 11, 47. Под историческите факти напира един интересен живот, оживява едно пъстро всекидневие. ВН, 1955, бр. 184, 4.

7. Прен. Обикн. несв. За мисли, чувства — силно и властно обхващам някого, заемам съзнанието на някого, като всеки момент е възможно да получа външна изява. Все такива забъркани и страшни мисли напираха в съзнанието на Боньо и той вече се задъхваше от тревога и отчаяние. П. Славински, ПЗ, 23. След мамините думи за стрина Герговица бликнаха изведнъж в паметта ми тие мили спомени от детинство и сега сами някак напират да излязат навън. Т. Влайков, Съч. II, 206. Много чувства напираха във възмъжалото му сърце, жадна беше младостта му за любовна ласка. И. Петров, НЛ, 33. Демир обходи двора, .. В кръвта му все още напираше на гъсти вълни кипналата от снощи злоба. А. Гуляшки, МТС, 196. Мъката, която се беше натрупала в душата му, натежа и почна да напира навън. А. Каралийчев, МИ, 77.

8. Прен. Обикн. несв. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за и същ. Проявявам настойчиво желание, нетърпение за действие, изява, за осъществяването на нещо. Да се вдигне стачка напираха мнозина. Но най-запален беше Катилия. М. Кюркчиев, ВВ, 32. Аз напирах да взема пистолетите и Славчо най-после ми ги даде. М. Гръбчева, ВИН, 168. Председателката виждаше как хората напират за работа и това й беше най-голямата награда. Н. Каралиева, Н, 144. Според мен, това не е случайно превращение на един млад литератор, до голяма степен представител на друго поколение, което .. напира в печата и в издателствата. В. Йосифов, РС I, 52. Когато израснаха синовете му, той видя, че те бяха заели широко място в неговия живот и напираха да го изместят. Д. Талев, СК, 99.

9. Прен. Обикн. несв. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за и същ. За работа, задача и др. — изисквам, налагам спешно извършване, изпълнение, обработка и под. Полската работа напираше. Започнаха да подхранват пшеницата. Н. Каралиева, Н, 141. Жетвата напирала и не чакала, ще окапе зърното. П. Здравков, НД, 125. Слънчогледите напираха за окопаване, а след тях идеше ред и на царевицата, и на другите ранни и средноранни пролетни култури. Б. Обретенов, С, 137. Машините отново заработиха с всичка сила, защото всекидневната работа напираше да бъде свършена. П. Вежинов, ДВ, 142.

10. Прен. Обикн. несв. За явление, събитие и под. — настъпвам, идвам настойчиво, неудържимо. Дните отлитат като подплашени, нощите напират след тях. В. Карагьозов, Избр. пр, 28. Макар и да е студено, пролетта напира — скоро ще се разлисти гората. Ив. Гайдаров, ДЧ, 50. На всяка крачка и от всички страни се вижда как новият живот напира. Г. Караславов, Избр. съч. III, 310. Новият свят напира тук здраво със своите строители, монтажници, копачи, флотиери. П. Велков, СДН, 296. Напират времена мъжествени и подли. Раковски със гърди посреща ветрове. В. Марковски, ПЗ, 327.

11. Само несв. Остар. Книж. С предл. на. Обръщам особено внимание на нещо; наблягам, натъртвам, подчертавам. За Плеханов Толстой си остава само аристократ и той постоянно напира на графската му титла. Г. Бакалов, Избр. пр, 394. Две неща ги съветва здраво да държат и на тях главно да напират. Т. Влайков, Съч. III, 248. МБ ["Мати Болгария"] не е писана по-рано от 1839 година, защото Неофит постоянно напира на правата, които българите получили със знаменития Гюлхански хати‑

шериф на султан Меджида и на това право основава цялата си пропаганда. Ив. Шишманов, СбНУ ХVIII, 272. С Левски, .., така веднъж / се счепкахме. / .. / Ази все налягах: цар, та цар... / .. / А той напираше: цар? Своите изгоди / царете гледат... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 104. напира се, напре се безл. от напирам2 (в 1, 2, 5, 8 и 11 знач.). Понеже много се напираше за нашите недобори, аз направих една сметка, която е, разбира се, приблизителна. Бълг., 1902, бр. 507, 1.

НАПЍРА МЕ несв. Разг. Неудържимо ми се иска да направя нещо, да дам външен израз на нещо (чувство, състояние); надува ме, напъва ме. Напираше ме да прихна и се изсмея, но ми беше приятно да слушам старческата разправия. П. Славински, ПЩ, 115.

НАПЍРАМ СЕ несв.; напра̀ се св., непрех. Диал. Опирам се, облягам се, допирам се. Напирам ся на стената. Н. Геров, РБЯ III, 197.

Напирам на вратата (вратите). За нещо — предстоя да стана, да се извърша в най-близко време; настъпвам. Това са най-главните и неотложни проблеми, които напират на вратите на ООН. ВН, 1961, бр. 3055, 3.

Списък на думите по буква