НАПИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍРАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от напирам¹ и от напирам се.

НАПЍРАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напирам², напира ме и от напирам се; напор. Не ся оздравило, подир Болеслава Храбраго, съседното .. на изток поляшко господарство, дотолкоз, щото да биха могли те да ся опрат на него при напирането на немците. П. Р. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 35. Той лети като пиян, в ушите му свирят куршуме, .. наноси ударе на сичките и не чуе нанесените.., и правеше чудеса само с лудото си напиране, та се чудеха и маеха старите. Н. Бончев, ТБ (превод), 40.