НАПИТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍТЪК, мн. -тки, м. Остар. Книж., сега поет. Напитка. Кафето се употребява като напитък в сичките части на света. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Таз чинно чашките поднася на мъжете, / сама прехласната в напитъка, що свети / на луспици. К. Христов, ЧБ, 34. ● Обр. В музиката и танцуващите той долавяше смес от тъга, забрава и сластно упоение, които разливаха в душите своя тънък и замайващ напитък. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 280. О, Господи, / приятелите ми престанаха да пият! / Защото ний сами се назовахме / на свойто време силния напитък. Л. Левчев, О, 19.

— От рус. напиток.