НАПЍЧАМ

НАПЍЧАМ1, -аш, несв.; напека̀, напечѐш, мин. св. напѐкох, прич. мин. св. деят. напѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Пека, опичам много неща или нещо в голямо количество. Какъв оброк ставаше там, под двата бряста! .. Като заколеха курбан няколко овни, като напекат няколко пещи хляб, па вино, па ракия. Ил. Волен, МДС, 168. Баба Иванка сега ни е напекла хлябове, приготвила ни е това-онова за ядене и ние ще го занесем на нашите другари. М. Гръбчева, ВИН, 339. напичам се, напека се страд.

НАПЍЧАМ

НАПЍЧАМ2, -аш, несв.; напека̀, напечѐш, мин. св. напѐкох, прич. мин. св. деят. напѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. и прех. 1. Непрех. За слънце, огън и под — започвам да грея и да топля силно; огрявам. Слънцето вече напичаше и от локвите се издигаше приятният мирис на мокрота. Д. Добревски, БКН, 73. Слънцето огря гора‑

та, издигна се високо, напече. Ем. Станев, ЯГ, 106. // Безл. напича, напече. Започва да пече слънце. Все ми се струваше, че и дърветата правят същото — подлагат прашни длани, жадно си поемат дъх и бързат да се напият, докато не е напекло отново. Ем. Манов, МПЛ, 6. — Бре, че напече! — обади се конярят и размърда рамене. Слънцето е само̀ в небето — ни облаче, ни птичка. Н. Тихолов, ДКД, 20.

2. Прех. За слънце, огън и под. — силно затоплям, нагорещявам някого или нещо; нагрявам. Слънцето ни напече и подстори бързо да превалим билото, че зад него ни чакаше горската хладовина. Ст. Станчев, ПЯС, 30. Слънцето напичаше ведрата шир и вливаше живителна струя и в зеленина, и в насекоми, и в хора. Х. Русев, ПС, 60. Огънят се беше разгорял и бе напекъл лицата на бея и на гостите. К. Петканов, ЗлЗ, 53. [Момъкът] накладе буен огън. Щом главните напекоха невестата, тя извика: — Отмък! СбХ, 101. Лятно време, когато слънцето минува в северната полусфера, то напича големия материк на Азия. И. Гюзелев, РФ, 427.

3. Прех. Натоплям, нагрявам нещо на слънце, огън и под. Стоян простря ръце към огъня, напече пръстите си, изпука ги. К. Петканов, П, 36. Заведе ме дядо Найден в една от стаите. Тук около печката напичаше гръб неговата жена. Сл. Трънски, Н, 118. Снощи в издателството заварих други двама критици да си напичат нозете на електрическа печка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 191. Наклаждали [римляните] буен огън под изкопаните скали и след като ги напичали, пръскали ги със студена вода, за да се разпукат. С, 1954, кн. 3, 87.

4. Прен. Прех. Разг. Обикн. мин. неопр. Създавам силно притеснение, силно напрежение у някого, притеснявам някого. И който го видеше, разбираше, че голям зор го е напекъл, за да припка така. Т. Харманджиев, КЕД, 74. — Другарят Дойчинов ви вика! — казаха му, преди да влезе, и той си помисли с едно задоволство: "Напекли са го и него, затова така бърза." Ст. Даскалов, СЛ, 473.

5. Прех. Диал. Сварявам, наварявам (ракия). Напекли бъчва ракия. Н. Геров, РБЯ III, 197.

НАПЍЧА МИ несв.; напечѐ ми св., безл. 1. Започвам да чувствувам силна топлина от излъчването на слънце, огън и под. Ще ида на сянка, тук много ми напече.

2. Прен. Разг. Започвам да изпитвам силно притеснение, напрежение. За смях станаха пред цяло село и "обществената сила", и "бойното ядро" на кмета, .. Селяните се смеят, потриват ръце и си шушукат: "Ехе, напече им! Пари им под краката!" М. Марчевски, ГБ, 203.

НАПЍЧАМ СЕ несв.; напека̀ се св., непрех. 1. Обикн. несв. Пека се, грея се на слънце, огън и под., за да се стопля; припичам се. Трима старци с изпасани бради са седнали на една греда и се напичат на слънцето. Ст. Сивриев, ЗСБ, 87. След няколко дни пак дойдоха ловци. Заекът се напичаше на хубавото слънце и .., тоя път не ги усети отдалеч. И. Петров, ЛСГ, 97. // Пека се, грея се на слънце, огън и под., докато силно се затопля; нагрявам се, натоплям се, нагорещявам се. Тая сутрин змията беше сърдита и гладна. По обичая си тя се напече на слънце и тръгна край слога. Ем. Станев, ПГВ, 6.

2. Силно се затоплям, нагрявам, нагорещявам на слънце, огън и под. Слънцето е вече високо, голите скалисти хълмове наоколо се напичат, става душно. Л. Стоянов, Х, 18. По̀ се жънеше на хладно — през деня житото се напичаше, въжето се късаше, зърното се ронеше. Ил. Волен, МДС, 13. Бялата кърпа, що носят селянките, и тя е добра за през пековете, само требува да имат под нея и едно бяло фесче, че инак се напича млого главата от слънцето. Ив. Богоров, СЛ, 19.

Напичам / напека врата на някого. Разг. Удрям, зашлевявам някого. Делчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав гръб и се закани мълчешката: — Ти ли нямаш, ти ли нямаш! Да ти напека врата, както аз си знам, злато ще повърнеш. Г. Караславов, С, 29.

Списък на думите по буква