НАПЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЛАСТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напластя и от напластя се като прил. Обикн. спец. Който е на пластове, който се състои от пластове. Поради напластения строеж на вторичните глини те се наричат и напластени глини. В. Пеев, МК, 15. През различните периоди на повече или по-малко засилена вулканска дейност се изгражда постепенно и самият вулкан. Заради това вулканите от типа на Везувий носят още наименованието смесени или напластени вулкани. Геол. IХ кл, 90. Легнах на напластеното сено.