НАПЛАСТЯ̀ВАНЕ

НАПЛАСТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от напластявам и от напластявам се; наслояване. Напластяването на ватата става, след като пенсовете са затворени. Т. Кръстев и др., ТГДО, 19. В кроялната са въведени нови машини за напластяване на платовете .. една от които само спестява труда на десет работнички. О, 1978, кн. 19, 39. Плоскостта се потапя най-напред в боя-грунд, а след изсъхването ѝ се потапя в декоративна боя. Плоскостта става гладка, добре боядисана и гланцирана, без излишно напластяване на боя. ВН, 1958, бр. 2025, 1.

2. Обикн. мн. Съвкупност от пластове, образувани в резултат на такова действие. Главните видове облаци са: ..; слоести облаци — това са хоризонтални напластявания, които често се забелязват над хоризонта при изгрев и залез на слънцето. Физ. Х кл, 1951, 91.

Списък на думите по буква