НАПЛАТНЍК

НАПЛАТНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голям свредел, с който се пробиват дупки за спици в наплати на колело. — Платих ѝ най-после с наплатника по главата! — отвърна неохотно Гана и изсипа кратунката върху прането. Ст. Даскалов, СЛ, 148-149.

2. Наплат, наплата, обсида (Т. Панчев, РБЯд).

Списък на думите по буква