НАПЛА̀ШВАМ

НАПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; напла̀ша, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С действията си или с често плашене създавам постоянен страх у някого от нещо или от някого. Стремя се да не стоя всеки миг над главата ѝ, да не я наплашвам... Бих желала да стане самостоятелен човек, а не пионка в ръцете на хората. Ем. Манов, БГ, 98. Към тия места Нона винаги изпитваше страх, защото още от малка бяха я наплашили, че там има змии. Й. Йовков, ЧКГ, 102. Златко чорбаджи бил наплашил турците дотолкова, щото тие са решиле да го убият — и убиле го. П. Хитов, МП, 3. Да имаш баща войвода / над толкозмина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седа — / при този сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч., 1929, 33.

2. Диал. Заплашвам (Н. Геров, РБЯ). наплашвам се, наплаша се страд.

НАПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; напла̀ша се св., непрех. Постоянно изпитвам чувство на страх от някого или от нещо, което ме е изплашило или ме е плашело. Свръзката Антон, .., беше се съвсем наплашил. Кресне ли майорът и на него изведнъж му се схване езикът. П. Незнакомов, БЧ, 14. Мечето се наплаши. Не смееше главата си да подаде. Ем. Станев, ГЧ, 8. Гърмодолеца и Брязка често бяха във война.. През такова време тя така се наплашваше, че който вече и да минаваше покрай нея, следеше го недоверчиво, докато се отдалечеше. Ил. Волен, МДС, 93-94. Тежко ми е нещо на сърцето, наплашила съм са, страх ма е, лоши мисли са въртят из главата ми, че и аз не зная защо. Ил. Блъсков, ПБ II, 83.

— Друга (диал.) форма: наплаша̀.

Списък на думите по буква