НАПЛА̀ШЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на наплашен. Ако постоянно се отнасяме грубо с детето, .., у него се развива чувство на страх пред всяка самостоятелна стъпка, формират се черти на боязън, на наплашеност. ЖД, 1967, кн. 10, 20.
— Друга (диал.) форма: наплашѐност.