НАПЛОДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЛОДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наплодя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За дърво, растение, земя — давам много, изобилен плод; нараждам. Гледайте колко е плод наплодила земята! Ламар, ГМ, 6.
2. Развъждам, размножавам, разплодявам нещо (обикн. добитък) в голямо количество; навъждам. Ще събере много добитък, ще го наплоди, ще изпълни равнината със стада и ще бъде най-щастливият човек на земята... К. Петканов, ЗлЗ, 149. Велика превари, та му стадо зьола, / .. / Той седна да плаче, майка му говори: / — Молчи, сино, молчи, пак ще ѝ наплодиш. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 165. — Походи, сину, походи, / кощана да си оградиш, / сермияна да си наплодиш. Нар. пес., СбНУ ХIV, 39.
3. Прен. Разг. Ирон. Създавам, правя да се появи голям брой, множество (личности, специалисти и под.). Интелигенцията, която училищата наплодяваха все повече — г. Ив. Гешев, а с него целият буржоазен печат заговориха за "интелигентен пролетариат". Г. Бакалов, Избр. пр, 319. Рисувалното училище какви ли художници е наплодило! Ал. Константинов, Съч. I, 235. наплодявам се, наплодя се страд.
НАПЛОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; наплодя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За растения, животни — размножаваме се, развъждаме се в голямо количество; навъждам се. Усмихваше се широко, радостно.. Сигурно ще му се похвали, че е купил
нова нива, че добре е засял тая пролет, а добитъкът му се е наплодил. В. Геновска, СГ, 452. Гъбите по полянките се бяха наплодили изведнъж. Ст. Станчев, НР, 104. Трябва да очакваме, че във водите на язовира ще се създават по-благоприятни условия за развъждането на тая мида и че тук тя ще се наплоди до размери да стане постоянен и важен стопански обект. Пр, 1952, кн. 6, 49. Йедно време не йе имало зиме, кико сега, а било саде лето. Па тогай сичко, що се раждало животина, нело се си живеяло, та се наплодила дунята млогу. СбНУ VII, 133.
2. Разш. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За хора — ставаме много, голям брой, като се раждаме; размножавам се. В крепостите отвъд Дунава, вярно, имаше народ — едни само еничари, топчии и спахии. С времето някои от тях, .., се изпожениха и наплодиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 173. — Хората се наплодиха, пък земята си е толкова! — Сто семейства ще останат без зърно жито по Коледа. Г. Караславов, СИ, 303. Колкото са пясъчните зърна на Марица, толкова да се наплоди и родът на Рашко Клинката! К. Петканов, ЗлЗ, 64. След потопа човеческий род пак се наплодил от Ноевите синове. Д. Манчев, НН (превод), 22.
3. Прен. Разг. Ирон. Само мн. и 3 л. ед. Появяваме се, възникваме в голямо количество; навъждам се. И ще се наплодят художници из нашата благословена татковина и ще почнат да пренасят върху платното картините на съвременния живот. Ал. Константинов, Съч. I, 107. В последно време особено са се наплодили писачи, които като че ли нарочно са си поставили за цел да изобразяват нашия живот на приглядку — на приумица. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 329. От Херодота насам се наплодиха хиляди учени мъже, които изследват дервишите. Св. Минков, РТК, 186. Всякакви ереси се наплодиха по православието .. — Както скакалците във фараоновата земя са се спуснали над господнята нива — ни огън, ни слово ги плашат. Ст. Загорчинов, ДП, 52.
4. Остар. и диал. Ставам богат на плодове, растения и животни. Сиромахът орал, сеял през зимата и когато дошло лятото, нивите му дотолкова се наплодили, щото от земята до горния клас сеитбите му били пълни с класове. СбНУ V, 158. Когато се явил на земята чловек — .. — водите ся били вече сместили, земята просъхнала, наплодила ся от растения и животни и била вече сгодна да живее и чловек по нея. Й. Груев, Лет., 1872, 132.