НАПОБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОБЍВАМ¹, -аш, несв.; напобѝя, ‑ѝеш, мин. св. напобѝх, прич. мин. страд. напобѝт, св. прех. Побивам много неща. Послушали са дружина, / напобили криви геги, напрострели ягмурлуци, / та си сенкя направили. Нар. пес., СбНУ V, 7. Невене, Невене, / паша дойде, Невене! / Паднале са паднале / под селото Берово, / напобиха пайва‑

не, / навързаха конете. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 171. напобивам се, напобия се страд.

НАПОБЍВАМ², -аш, несв.; напобѝя, ‑ѝеш, мин. св. напобѝх, прич. мин. страд. напобѝт, св., прех. Диал. 1. Упреквам, укорявам, осъждам. — Тате, ти познаваш мама каква е! Не че има лошо сърце, но слуша хората и не минава ден да не напобие жена ми. К. Петканов, БД, 12.

2. Вземам на подбив; подбивам, подигравам. напобивам се, напобия се страд. и взаим.