НАПОДИРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОДЍРЕ нареч. Остар. и диал. Наподир. Защо да силим, пред да е достигнало в съзнателен разум, да са втълпява у детето тая истина, за която може да са научи и по-наподире? У, 1870, бр. 4, 54. Вървяло й мало и голямо, / сѐ са за здраве люлели, / най-наподире отишла / Грозданка мома хубава, / за здраве да са люлее. Нар. пес., СбГЯ, 72.