НАПОДОБЯ̀ВАМ

НАПОДОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наподобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. и непрех. (с предл. на). Подобен съм на някого или на нещо; приличам. Чертите на лицето ѝ [на Мария] наподобяваха неговите. Но вместо твърдостта и властната жизнена сила на пирата, от сивите ѝ очи, от тънките ѝ, почти безкръвни устни лъхаше меланхолия на дъждовен ден. Д. Димов, Т, 41. Направи ми впечатление, че носията им много наподобява старата шопска — имат бели беневреци и ментета. Г. Белев, КР, 53-54. В ливадите, .., цъфтяха с бял сребрист цвят дървета, които наподобяваха акацията. Гр. Угаров, ПСЗ, 409. Майката наново пресечено изписка и писъкът ѝ наподобяваше на скърцане на врата. Д. Кисьов, Щ, 469. Дъщерята беше куцичка и в лицето наподобяваше на баща си, въпреки че младостта смекчаваше още нейните черти. П. Спасов, ХлХ, 162.

2. Стремя се да направя нещо подобно на друго, като се опитвам да го възпроизведа, да го имитирам. Тя [Ева] се опита да наподоби гласа ми и подир туй се разсмя с мекия си гърлен смях. Б. Райнов, ДВ, 98. Само веднъж й [на Дана] се случи да дочуе част от разговор за някакви фалшиви писма — някой твърде изкусно бил наподобил почерка на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 702. Едни го подражаваха във вървежа, други в говора, трети се мъчеха да наподобят израза на лицето му. Д. Немиров, Д № 9, 14. Междуметията са неизменяеми думи, които изразяват напосредствено чувства или наподобяват природни звукове: ех, ох, ..; бух, пляс. Л. Андрейчин и др., БГ, 215. // Старая се да възпроизведа гласа, звука на нещо, някого. Пишен Георги тръгна пред магарето, засвири с уста, помъчи се да наподоби кавал. К. Петканов, СВ, 112. наподобявам се, наподобя се страд. Почеркът беше прост, чепат, подписът — две-три заврънкулки и лесно можеше да се наподоби. Х. Русев, ПЗ, 19. Тук-там по дъното могат да се сложат едри камъни, за да се наподоби естествената среда. СП, 1958, бр. 151, 3. Водата се пролива през решето или сито. Така се наподобява пороен дъжд. СбНУ ХLIХ, 739.

Списък на думите по буква