НАПОИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който напоява земята. Тих пролетен дъжд оплете равнината чак до хоризонта с тънки напоителни струи. А. Гуляшки, МТС, 343. Наскоро паднал хубав, напоителен дъжд и окъпал опръхналите угари. А. Каралийчев, МИ, 31. И през цялото време валеше дъжд — тих и напоителен, хубав, истински есенен дъжд. ВН, 1958, бр. 2072, 4.

2. Който служи за напояване на земята. На малката рекичка край селото ние построихме помпена станция, която дава вода за широка мрежа от напоителни канали. Н. Фурнаджиев, МП, 57. В продължение на две седмици бригадата построи мостове на всички пътища, които минават през каналите на напоителната система. НМ, 1958, бр. 286, 2. Плод на високата робовладелска култура са били и огромните напоителни съоръжения. П. Цолов, Й, 19. За напояването на полята и за запазването им от наводнение човек започнал да строи канали и бентове, най-прости напоителни устройства. Матем., 1965, кн. 2, 1. Напоителна помпа. Напоителна помпена станция.