НАПОЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПО̀ЙВАМ, -аш, несв., (рядко); напоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св. прех. Рядко. Напоявам. От него [Борис] се разнасяше остра миризма на тютюневи листа, .. Косата и порите на кожата се напойваха с миризмата на склада така, когато човек прекарваше от сутрин до вечер в манипулационните помещения. Д. Димов, Т, 58. Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. И да пати, патилото не го яде, не трае, то се топи като мекия сняг по младенци; от него не мрази, а овлажнува земята, напойва я, па подкарва: нови билки, нови цветя. М. Георгиев, Избр. разк., 84. напойвам се, напоя се страд.

НАПО̀ЙВАМ СЕ несв. (рядко); напоя̀ се св., непрех. Напоявам се.