НА̀ПОКО̀Н

НА̀ПОКО̀Н нареч. Остар. и диал. После, най-после, накрай, сетне, подир. После това Хаджи Генчо рови из главата си и най-напокон си припомнюва, че веднаж у Стаменови заклале един жълт мисир. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Нека най-напред да се научи на занаят, па напокон може всякаква работа да зафане. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 172. Кое е онуй животно, което най-первом ходи на четири крака; по-напокон на два; а най-после на три? Гат., А. Гранитски, ПР (превод), 132. Лъвът като видял, че магарето не може да побегне, улови първом лисицата и напокон магарето. П. Р. Славейков, Б (превод), 103. Отишла Дена просо да жъне. / Вървеа турци, вървеа гърци, / най-напокон върви черно татарче. Нар. пес., СбВСтТ, 771.

— Други форми: на̀поко̀м, на̀пого̀н и напако̀н.

Списък на думите по буква