НАПОКОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОКО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. и диал. Последен. Донел и една сабля, побагрена в кръвта му, и предаде напоконното му прощаване, че аз със своята клетва съм го вкарал в бой, смърт и отчаяние. Н. Бончев, Р (превод), 98.