НАПОЛЕО̀Н

НАПОЛЕО̀Н м. 1. Френска златна монета от 20 франка, сечена за пръв път по времето на Наполеон Бонапарт (френски император през 1804-1814 г. и март-юни 1815 г.). Той [Борислав] .. бръкна в жилетката си и извади оттам един златен наполеон. Монетата блесна върху меката му жълтеникава длан. А. Гуляшки, СВ, 209. [Беглецът] взе да бърка ту тук, ту там из дрехите си, като изваждаше по един, по два или по три златни наполеона или лири. Й. Йовков, ЧКГ, 251. — Но аз... как ще издам документ? Тук има наполеони, пендари махмудии — де да знам колко лева са това? В. Андреев, ПР, 207. Тя им даде според обикновението си по 10 наполеона (по 200 франга) около 900 гр. турски пари. У, 1870, бр.

4, 56. // Едра златна монета.

2. Диал. Цветето бегония (Л. Андрейчин и др., БТР).

— От фр. napoleon d'or. Кр. Пишурка, Момина китка, 1870; сп. Училище, бр. 4, 56. Друга (простонар.) форма: напалео̀н, напальо̀н.

Списък на думите по буква