НАПОЛЕОНДОР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОЛЕОНДО̀Р м. Остар. Наполеон. Касиерът приемаше охотно само наполеондорите, а австрийските 20 франка ги измиташе презрително назад. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. Намерваха се в кесията ми до 10 наполеондора и няколко минца. Св. Миларов, СЦТ, 14. В това време пристигнал кир Петраки заедно с брата си и насила принудил търговеца да му даде 5 наполеондора. С, 1872, бр. 43, 344.

— От фр. napoleon d'or.