НАПОЛЕОНОВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОЛЕО̀НОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на Наполеон Бонапарт (френски император през 1804-1814 г. и март-юни 1815 г.); самоуверен, горд, надменен. Такъв беше неговият характер. Обичаше ефектните жестове, наполеоновските пози. Л. Стоянов, Б, 47. Човечето пристъпва с наполеоновски крачки, като се мъчи да придаде строг израз на добродушното си лице. Св. Минков, РТК, 96. Вдигам аз пушката и с едно наполеоновско спокойствие стрелям на последния — видях, падна. Елин Пелин, Съч. IV, 221.

2. Остар. Който е присъщ, свойствен, характерен за времето на властвуване на Наполеон Бонапарт. Понастоящем Франция сочи, че ще стои мирна в дома си, защото не ще иска да са покаже наполеоновска, а републиканска към Турция. НБ, 1876, бр. 40, 156.

НАПОЛЕО̀НОВСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По наполеоновски. По същия начин като Наполеон Бонапарт. Той бе надебелял, надут и важен, като пуяк. Огледа ни като пълководец, тикнал ръка по наполеоновски между копчетата на шинела си... Ем. Манов, ПЯ, 139. Умният Стоенчо не иска да знае за вълненията на якобинците, той кръстосва ръце по наполеоновски. А. Константинов, Съч. I, 36.