НАПОЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОЛЍВАМ, -аш, несв.; наполѐя, ‑ѐеш, мин. св. наполя̀х, прич. мин. св. деят. наполя̀л, -а, -о, мн. наполѐли, прич. мин. страд. наполя̀н, -а, -о, мн. наполѐни и наполя̀т, -а, -о, мн. наполѐти, св., прех. Диал. 1. Поливам обилно, много или много неща, на много места. — Докато се стегне мамка за черкова, аз ще наполея цветята. А. Каменова, ХГ, 121. Довечера на мегдана в долния край ще има хоро. Пред вратите наполиват и помитат. К. Константинов, ПЗ, 90. Я стани, Недьо, я стани, / та си дюгени отвори, / отвори, та ги наполей. Нар. пес., СбГЯ, 80-81.

2. Ирон. Правя някой да стане пиян; напивам. — А бе, я остави та ти мене, .., то да иде чиляк някому на госте, та пишман да стане: щеш не щеш, пий за булчино здраве, за зетьово здраве, .., дорде хубаво ма наполиват. Ил. Блъсков, ПБ II, 62. наполивам се, наполея се страд.

НАПОЛЍВАМ СЕ несв.; наполѐя се св., непрех. Диал. Ирон. Напивам се. Виното не стои като в бъчвата. Богдан се наполивал като паяк. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 9.