НАПОЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПО̀ЛО нареч. Остар. и диал. Наполовина, наполовин; напол, наполова. Щом се запродаде турското имане, те [дядо поп и Тасю] купиха наполо Хюсеин-беговите къщи, воденица, ниви. А. Страшимиров, А, 531. Съставителят вярова, че законоучителите няма да разделят тоя учебник наполо механически, а ще го разделят на два завършени курса. Д. Манчев, НН (превод), III. Когато седнат на софра за вечеря, погачите ги сече (реже) бабата наполо. СбНУКШ ч. III, 21. Си делиле по наполо парите, що беа спечелиле и си търгнале двата пак назад да си идат. СбНУ ХIV, 113.