НАПОЛОВЍНА

НАПОЛОВЍНА и (съкр. разг.) наполовѝн нареч. 1. До половината, до средата или приблизително до средата на едно от измеренията, повърхността, обема на нещо, на някакво разстояние и под. В ръцете му беше къса пушка, като че отрязана наполовина. Й. Йовков, СЛ, 135. Прозорците, изпотени от нощта, стояха още затворени, закрити наполовина с избелели от слънцето и времето пердета. Кр. Велков, СБ, 6. — Губерите са почти готови, .. — сухо отвърна тя и започна да наместя между клоните кошницата, наполовина пълна със зарзали. Ем. Станев, ИК I и II, 167. Отляво на баричката стърчеше един дъб, наполовин изсушен от устрел на мълния. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 133. Васил отви наполовин тежкия козяк, хладина облъхна гърдите

му, но сънят все не идваше. Ст. Дичев, ЗС I, 222.

2. В брой, количество, размер, равен на половината или приблизително половината от целия брой, цялото количество, пълния размер и под. — Бе нали видяхме хамбара му... Наполовина му е житото от ланското. Кр. Григоров, Н, 131. Като хвърли бърз поглед на другата страна по брега на пътя, видя, че боровци бяха оредели наполовина. Кр. Велков, СБ, 128. Поемата ще спечели много, ако се преработи внимателно и намали наполовина, даже повече. Ив. Вазов, НП, 190. Нея зима, овцете измряха наполовина. З. Стоянов, ЗБВ I, 50. От наклона на галерията до шахтата прокопа нова вада, изливаше в нея водата, .., и работата му изведнъж стана близо наполовина. Х. Русев, ПЗ, 14. // По-малко от действителния брой, количество, размер и под. А бе, на пет села млякото събира, разбойникът му, и кое платил наполовина, кое и не платил — кара се с хората, хока ги като кучета. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168-169.

3. Обикн. в съчет. с деля, разделям. На две равни части. Чичо Лукан ще му даде пари за вълна.., тато ще я изработи на аби, ще продаде стоката и печалбата ще си делят наполовина. Т. Влайков, Пр I, 119. Ние ще работим твоята земя като наша и ще делим наполовина. Едно на тебе, едно на нас. К. Петканов, ЗлЗ, 76. Тоя добър човек ми даде 30 жълтици, .. и помоли ма да остана при него и да делиме сичко наполовина. П. Хитов, МП, 64. Бактериите се размножават чрез деление. Всяка бактерия се дели наполовина. От една бактерия се получават две. Бтн V и VI кл (превод), 162. Когато неопитен човек дели на око една вертикална права наполовина, той почти винаги прави грешка, като посочва средата твърде високо. Псих. Х кл, 53-54.

4. В конструкция наполовина... наполовина... и следващи определения (прилагателни, местоимения или съществителни), обикн. с противоположно значение. Означава, че някой или нещо се характеризира в еднаква степен с двата признака, посочени от определенията; полу. Някъде, между кобилите с по-тъмен косъм, ще премине някоя бяла кобила или някоя пъстра, наполовина бяла и наполовина черна. Й. Йовков, АМГ, 138. До тая сграда, върху самия насип на Големия изкоп, се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Отпреде му лежеше Анани, опръскан с кръв и сапунена пяна, наполовина обръснат, наполовина брадат. Й. Радичков, СР, 61. — Съгласих се — продължаваше Климент. — Казвал съм ти и друг път, че съм наполовина духовник, наполовина мирянин. В. Геновска, СГ, 57. Имаме още и две ниви и едно лозе, те ще бъдат наполовина негови, наполовина мои. Д. Талев, ЖС, 340.

5. За някаква работа, нещо, което трябва да се извърши — до половината, до средата или приблизително до такава степен. Тя [Добра] го помами с ръка и се скри вкъщи. Щерьо остави наполовина работата си и отиде да я търси. К. Петканов, СВ, 174. — Трябва да запалим мандрата — каза комисарят твърдо.. — Не можем да оставим работата наполовина. П. Вежинов, ВП, 20. Най-после те преклониха глава с вяра, че Русия не ще остави делото си наполовина и че "свободните братя" все ще успеят при благоприятен случай, да направят нещо. П. К. Яворов, Съч. II, 168. Марко се усмихна самодоволно, .. и рече: — Ако е, да е... Нищо наполовина не правя... Д. Спространов, С, 210. Глупав е оня човек, дето докара работата наполовина, па я оставя и гледа, какво ще от нея да стане. Н. Бончев, Р (превод), 79. // До някаква степен, до известна степен; донякъде, отчасти, не съвсем, не изцяло. — Нали се уреди! — въздъхна той. — Макар и наполовина, но все пак! М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. По пътя Гунка мълчеше или отговаряше наполовина на въпросите му. Г. Райчев, ЗК, 178-179. Саната даваше наполовина ухо — на вестници и на голи думи не вярваше. Ем. Станев, ИК III, 136. Тоя път ясновидството на Раздяла се оправдава само наполовина: него наистина ненавиждат мнозина, но действителността не потвърждава, че никой не го обича. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 149-150. Добрийт художник винаги може да намери работа, а онези, които наполовина знаят занятието си често остават без работа. ИЗ 1877, 87-88. // В значителна степен. Че си стъпил на крака, това значи, че си победил наполовина смъртта. Л. Стоянов, Х, 67. — Имаш дълг, плащай, господинчо! А-а, нямаш пари? — Дай да видим, какво има за продан? Мислиш ли така, ти си вече наполовина философ. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 457. Сега изпращачите са по-мълчаливи. Връзката между нас и тях е вече наполовина прекъсната. Св. Минков, ДА, 6. Когато ся потруди чловек да израсте тялото, той е вече наполовина образувал и духа. Лет., 1872, 151.

— Други (простонар.) форми: напо̀лвина, напо̀лвин.

Списък на думите по буква