НАПОМАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОМА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напомадя като прил. По който има помада, който е намазан с помада. Виждаше се отново в града, .., с гладко причесана и напомадена коса. Й. Йовков, ПК, 90. Игнатий искаше да го приближи, ала няколко контета с напомадени мустачки му препречиха пътя. Ст. Дичев, ЗС I, 112. Дариянов се ухили и дебелите му напомадени бузи лъснаха с победен блясък. Л. Дилов, ПБД, 14. — Червива е от пари — говореше високият продавач с напомаденото лице. Бр. Йосифова, БЧМ, 208.