НАПОМИНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПОМИНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Отгл. същ. от напоминам и от напоминам се; припомняне, напомняне, спомняне, вспомняне, вспоминане, напомнювание, напомняние, напоминане, напоминаване. Злополучието е на лошите человеци, че напоминанието на лошавините им не ся загубва, хоти и да са ся поправили. А. Гранитски, ПР (превод), 81. Нейната [на майката] опитност, съвет, напоминание, утешение, което ѝ [на омъжената дъщеря] прави, поправя ѝ мъчния път къмто нови длъжности. Ч, 1871, бр. 12, 379.

2. Спомен. Приятелските часове на това посещение ще останат вечно напоминание за италиенците, които тъй весело посрещнаха австрийския монарх и с толкоз голямо тържество биде изпратен. Лет., 1876, 27. Ще има въздигнати други две здания, които ще останат завсякога като напоминание на изложението. Лет., 1876, 178. Намисли да отдалечи общественский живот .., за да ся предаде съвсем на меланхолията си, .. и да ся възблагодарява в тия меланхолически напоминания. Й. Ненов, ЧГ (превод), 36.