НАПОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПО̀РВАМ, -аш, несв.; напо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Поря много неща или всичко. Напорих няколко ризи за парцали. // Поря нещо на много места или изцяло. Тя си напори полата на парчета.

2. Диал. Разпорвам, разпарям, разрязвам. Наскоро след неговото завръщане старата напори крака си на един ръжен. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. // За животно с рога — намушквам с рогата си някого или нещо; наръгвам, разпорвам. Точно на ъгъла един сив дебеловрат вол с къси, но остри рога напори една крава. От дългата рана на хълбока изби кървава диря. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 299-300. напорвам се, напоря се страд.