НАПОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до напор¹, свързан е с напор1; напорист. Напорен вятър. Напорна сила на революцията.

НА̀ПО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до на̀по̀р². Особено големи количества цимент са нужни за направата на язовирните стени, тунелите и напорните канали на водните каскади и електроцентрали. НТМ, 1966, кн. 211-212, 5.