НАПОЯ̀ВАМ

НАПОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напоя̀, -оѝш, мин. св. напоѝх, св., прех. 1. Давам или предоставям на човек, животно, вода да се напие до насита, до утоляване на жаждата си. Лава донесе вода, хвана с една ръка баща си под главата, подигна го и го напои като малко дете. К. Петканов, П, 141. Като майка тя би разбрала безизходното състояние на сина си, би го нахранила и напоила. Ив. Хаджимарчев, ОК, 331. Воловете ги пасяха нощем,.. Сутрин, като поподскочеше слън‑

цето, Аго ги докарваше, напояваха ги на кладенеца и отиваха да орат. Й. Йовков, АМГ, 98. Морозов погали нежно мулетата,.. напои ги с бистра студена вода и ги подкара към селото. К. Ламбрев, СП, 20.

2. Заливам обилно с вода почвата на градина, ливада и др., за да осигуря влага за развитието на растенията в тях; поливам. Жените бързат да напоят градините. Л. Стоянов, Х, 91. — Ще ѝ кажа, че баща му го е накарал да иде до Череповата воденица, да отбие водата от яза и да напои ливадата. Г. Караславов, С, 53. Въпреки горещината нашата обградена с върби и тополи ливада беше зелена. Тате я напояваше от близката рекичка и тя винаги даваше втора коситба. Г. Белев, ПЕМ, 44. Напоявали [египтяните] изкуствено полетата, до които водата на придошлата река Нил не достигала. Ист. V кл, 39. Напоявам царевицата. // За дъжд — намокрям изобилно и дълбоко навътре почвата (земята) и осигурявам влага за растенията. Юнските дъждове напоиха земята. Тревите избуяха високо. К. Калчев, ПИЖ, 70. Мина засухата. Заваля ситен дъждец, та окъпа селото и напои зажъднялата земя. Кр. Григоров, ОНУ, 149. Като заваля дъжд, та цяла неделя! .. Вали, вали, вали — напои хубаво майка земя. Елин Пелин, Съч. I, 149. // За река, поток, вада и под. — с водата си осигурявам необходимата за развитието на растенията влажност на почвата. — Дунав тече от векове, но никой досега не бе и помислял, че неговото пълноводие може да напоява жадуващата равнина! Ст. Даскалов, ЕС, 82. Двете бистри вадички, които сбираха вода от пръснатите тук-там извори из гората, сега мършаво се влачеха надолу към пламналите от жега бостанчета и едва в месеца веднаж можеха да ги напоят. Ц. Церковски, Съч. III, 36.

3. Разг. Черпя, гощавам някого с някаква напитка, обикн. алкохол. Стаите са подредени, гозбите готови, вратите отворени. Влез, в който двор искаш, ще те посрещнат, ще те нахранят и напоят. И. Петров, МВ, 156. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му. К. Калчев, ПИЖ, 108. "Абе чакай да почакаме, ще ни напои човека с чай". Ал. Константинов, БГ, 81. Най-после,.., той им даваше плоската, напояваше ги с ракия и ги пущаше да си вървят. Д. Немиров, Б, 148.

4. Разг. Намокрям, навлажнявам обилно нещо с някаква течност или втечнено вещество. Напоявам бинт със спирт.Напоявам кърпа с оцет за компрес.

5. Прен. За влага, миризма, изпарения и под. — прониквам дълбоко в нещо, изпълвам изцяло нещо, насищам го със себе си. Краката ни отдавна вече се бяха измокрили и влагата бавно напояваше дрехите ни. М. Гръбчева, ВИН, 396-397. Прясна влажност и крепък дъх от земя и треви напояваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 95. напоявам се, напоя се страд. Мястото на зеленчуковото сеитбообръщение трябва да се напоява. М. Мичев и др., З, 100.

НАПОЯ̀ВАМ СЕ несв.; напоя̀ се св., непрех. 1. Попивам в изобилие, поемам в себе си в голяма степен вода или друга течност. Чувствува се, че зима иде, че сняг и ледове ще обковат вред, та земята ще си отпочине, ще се напои, ще набъбне, за да бликне из нея по-буен живот. А. Страшимиров, ЕД, 99. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха вадички. Д. Талев, И, 592. Дрехите се напоиха като сюнгер, увеличиха няколко пъти теглото си и тегнеха на гърба. К. Видински, НП, 14. — От пролети газ не са раздавали — спомни си пак за общинарите Лоев. — И по колко дават! — допълни тя [Лоевица]. — Не може фитиля да се напои. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107.

2. Прен. Поглъщам в изобилие, насищам се в голяма степен с някаква миризма, изпарения и под. Идвали са тежки и гладни години и някой от братята е захвърлял сетката и е тръгвал да дири късмет другаде, но скоро е стъпвал на бос крак в лодката и отново кърпените му дрехи се напоявали с острата миризма на прясна риба. С. Северняк, ОНК, 112. Поразхлади се, въздухът се напои с дъх на билки. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Смрадта от улиците дразнеше носа му [на Чарлс] и нему се струваше, че дори и дрехите му са се вече напоили с тая воня. П. Спасов, ХлХ, 230.

Напоих (ще напоя) мишките. Разг. Плаках (ще плача) много, с изобилни сълзи. Остави се, снощи гледах един тъжен филм по телевизията, та напоих мишките. Не зная да напоя магаре. Диал. Не съм способен за нищо, некадърен съм.

Списък на думите по буква