НАПОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напоя̀, -оѝш, мин. св. напоѝх, св., прех. 1. Давам или предоставям на човек, животно, вода да се напие до насита, до утоляване на жаждата си. Лава донесе вода, хвана с една ръка баща си под главата, подигна го и го напои като малко дете. К. Петканов, П, 141. Като майка тя би разбрала безизходното състояние на сина си, би го нахранила и напоила. Ив. Хаджимарчев, ОК, 331. Воловете ги пасяха нощем,.. Сутрин, като поподскочеше слън‑
цето, Аго ги докарваше, напояваха ги на кладенеца и отиваха да орат. Й. Йовков, АМГ, 98. Морозов погали нежно мулетата,.. напои ги с бистра студена вода и ги подкара към селото. К. Ламбрев, СП, 20.
2. Заливам обилно с вода почвата на градина, ливада и др., за да осигуря влага за развитието на растенията в тях; поливам. Жените бързат да напоят градините. Л. Стоянов, Х, 91. — Ще ѝ кажа, че баща му го е накарал да иде до Череповата воденица, да отбие водата от яза и да напои ливадата. Г. Караславов, С, 53. Въпреки горещината нашата обградена с върби и тополи ливада беше зелена. Тате я напояваше от близката рекичка и тя винаги даваше втора коситба. Г. Белев, ПЕМ, 44. Напоявали [египтяните] изкуствено полетата, до които водата на придошлата река Нил не достигала. Ист. V кл, 39. Напоявам царевицата. // За дъжд — намокрям изобилно и дълбоко навътре почвата (земята) и осигурявам влага за растенията. Юнските дъждове напоиха земята. Тревите избуяха високо. К. Калчев, ПИЖ, 70. Мина засухата. Заваля ситен дъждец, та окъпа селото и напои зажъднялата земя. Кр. Григоров, ОНУ, 149. Като заваля дъжд, та цяла неделя! .. Вали, вали, вали — напои хубаво майка земя. Елин Пелин, Съч. I, 149. // За река, поток, вада и под. — с водата си осигурявам необходимата за развитието на растенията влажност на почвата. — Дунав тече от векове, но никой досега не бе и помислял, че неговото пълноводие може да напоява жадуващата равнина! Ст. Даскалов, ЕС, 82. Двете бистри вадички, които сбираха вода от пръснатите тук-там извори из гората, сега мършаво се влачеха надолу към пламналите от жега бостанчета и едва в месеца веднаж можеха да ги напоят. Ц. Церковски, Съч. III, 36.
3. Разг. Черпя, гощавам някого с някаква напитка, обикн. алкохол. Стаите са подредени, гозбите готови, вратите отворени. Влез, в който двор искаш, ще те посрещнат, ще те нахранят и напоят. И. Петров, МВ, 156. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му. К. Калчев, ПИЖ, 108. "Абе чакай да почакаме, ще ни напои човека с чай". Ал. Константинов, БГ, 81. Най-после,.., той им даваше плоската, напояваше ги с ракия и ги пущаше да си вървят. Д. Немиров, Б, 148.
4. Разг. Намокрям, навлажнявам обилно нещо с някаква течност или втечнено вещество. Напоявам бинт със спирт. △ Напоявам кърпа с оцет за компрес.
5. Прен. За влага, миризма, изпарения и под. — прониквам дълбоко в нещо, изпълвам изцяло нещо, насищам го със себе си. Краката ни отдавна вече се бяха измокрили и влагата бавно напояваше дрехите ни. М. Гръбчева, ВИН, 396-397. Прясна влажност и крепък дъх от земя и треви напояваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 95. напоявам се, напоя се страд. Мястото на зеленчуковото сеитбообръщение трябва да се напоява. М. Мичев и др., З, 100.
НАПОЯ̀ВАМ СЕ несв.; напоя̀ се св., непрех. 1. Попивам в изобилие, поемам в себе си в голяма степен вода или друга течност. Чувствува се, че зима иде, че сняг и ледове ще обковат вред, та земята ще си отпочине, ще се напои, ще набъбне, за да бликне из нея по-буен живот. А. Страшимиров, ЕД, 99. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха вадички. Д. Талев, И, 592. Дрехите се напоиха като сюнгер, увеличиха няколко пъти теглото си и тегнеха на гърба. К. Видински, НП, 14. — От пролети газ не са раздавали — спомни си пак за общинарите Лоев. — И по колко дават! — допълни тя [Лоевица]. — Не може фитиля да се напои. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107.
2. Прен. Поглъщам в изобилие, насищам се в голяма степен с някаква миризма, изпарения и под. Идвали са тежки и гладни години и някой от братята е захвърлял сетката и е тръгвал да дири късмет другаде, но скоро е стъпвал на бос крак в лодката и отново кърпените му дрехи се напоявали с острата миризма на прясна риба. С. Северняк, ОНК, 112. Поразхлади се, въздухът се напои с дъх на билки. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Смрадта от улиците дразнеше носа му [на Чарлс] и нему се струваше, че дори и дрехите му са се вече напоили с тая воня. П. Спасов, ХлХ, 230.
◊ Напоих (ще напоя) мишките. Разг. Плаках (ще плача) много, с изобилни сълзи. Остави се, снощи гледах един тъжен филм по телевизията, та напоих мишките. Не зная да напоя магаре. Диал. Не съм способен за нищо, некадърен съм.