НАПРАВЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПРАВЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. с предл. по, в. Страна, място в пространството, по отношение на някаква точка, взета като отправна, като център; посока. Ян Бибиян остави бързо слушалката и погледна магнитната стрелка. Тя беше взела едно само направление и трептеше полека. Елин Пелин, ЯБЛ, 56. Отначало Марица тече между западните Родопи и Ихтиманските височини,.., после навлиза в Пловдивското поле и тече все по направление от запад към изток. А "България", 29. Ний дадохме своето съдействие на истинските народни борци — ний ги насърчихме и те кръстосаха по всички направления нашата татковина. Д. Талев, И, 397. Тя грубо затвори своята врата и пътникът,.., тръгна в показаното му направление. С, 1894, бр. 1503, 2.
2. Такава страна, място, към което нещо се движи обикн. с някаква цел; посока. Понадигнах се аз още повече над стобора и потърсих с очи направлението на лодката. Да, беше ясно, тя бързаше към пясъчното островче сред Дунава срещу митницата. А. Страшимиров, А, 323. Направление на полет. Направление на войска.
3. Прен. Проблематика, тематика, идеи на разговор, изкуство и под. или на някакви действия; насока, посока. Старият Тъкачев разбра, че този разговор може да вземе нежелателно направление и поради това бързо се намеси. Г. Караславов, ОХ I, 259. Той [Ран Босилек] пръв привлече и художниците ни да изпъстрят с художествени картинки детските ни списания и книжки. Той наемаше, подканяше, упътваше и учеше писателите и художниците ни да работят в това направление. Р, 1926, бр. 213, 3. От журналистиката зависи много направлението, което земат народните стремления и движения в известни минути. СПл, 18976, бр. 1, 1.
4. Съвкупност от идейни, художествени и др. виждания или похвати на изображение, които обединяват обществени групи, пред‑
ставители на изкуството и под.; течение. Следренесансовият стремеж за духовно осмисляне същината на историческата ни съдба, който създаде фигури като Пенчо Славейков, вече се бе разслоил в многозвучието на редица школи и направления. Е. Каранфилов, Б III, 70. Гогол е бил в своето време първи представител на етическото направление в изкуството и морализатор в руската публицистика. Б. Балкански, Х, 1909, кн. 5-6, 55. Откак свят светува школи и направления, вкусове и разбирания са се менили толкова пъти и тъй често се менят днес. Г. Бакалов, Избр. пр, 377.
5. Остар. Книж. Разбиране, схващане, виждане за нещо. Отдавна вече са говореше, че на Горчановото място ще бъде назначен г. Игнатиев. Валуев е стар човек, със стари идеи и със старо направление. С, 1872, бр. 46, 370. Старото време не можало според направлението си да даде на жената действително, съответсвующе ней положение. Лет., 1871, 189. Дължината на лирическите произведения произхожда от лъжовното направление да са развиват дидактически някой мисли. Т. Шишков, ТС (превод), 172.
6. Остар. Книж. Обикн. с гл. държа. Цели и задачи, насока в държавно управление; политика. Преди да ся докаже какво направление ще държи една силна държава,.., една лудост ще бъде да ся отвори обща война помежду другите сили. Дун., 1876, бр. 1110, 2. Народът, войската и интелигенцията трябва да знаят какво направление държи правителството. С, 1894, бр. 1498, 2.
— Рус. направление.