НАПРАВО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПРА̀ВО нареч. 1. В посока по права линия пред някого или нещо; напред. Помага му [шофьорът] да свали куфара си, подава му чантата и обяснява: — Все направо. А като стигнете мегдана — дайте вляво. Там е станцията. А. Гуляшки, МТС, 39. — Там са, до могилите! — викаше той [Киро] зад нея [Шина] — направо, все направо! Й. Йовков, Разк. I, 138. [Орфей] опипа с поглед пътечките, що се виеха нагоре, и тръгна решително натам. Ще слезе под града, ще мине наляво от голямото и хубаво, пръснато по урвата селище и ще удари направо... Г. Караславов, Избр. съч. V, 355. Ако са не спираме, но сѐ вървим напред, направо, ний ще обиколим Земята и ще додем на същото място, отдето сме тръгнали. С. Бобчев, ПОС (превод), 7. // На, към място, което се намира срещу някого или нещо. Куршумите пищяха над главите им. — Атака без нито минутка бавене! — тихо, но настойчиво каза Васил .. Направо, срещу прозорците. Ст. Дичев, ЗС I, 173. Ресторантът в градчето беше направо — от прозореца на стаята ни се виждаше лицевата му част.
2. По най-късия път, по най-късото разстояние между две точки, две места в пространството; напряко, директно. За да стигнат
по-бързо, жените удариха направо през улицата, която водеше до пристанището. П. Спасов, ХлХ, 239. Те препускаха на малките си черни коне направо през степта, без да търсят пътища. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 381. Млад момък беше Стоян и не тръгна по пътя, а — напреко, направо към ливадата. Д. Талев, ЖС, 8. — Ей оттук по-направо ще излезем на Игликина поляна. Й. Йовков, СЛ, 188.
3. Без отбиване, заобикаляне, отклоняване от пътя или посоката на движението; директно. Те носеха на гръб целия си багаж, защото, кой знае, възможно беше оттук да се упътят направо за България... Ст. Дичев, ЗС I, 166. — Като стигна до нашето село, няма да се отбиваме у дома, ами направо ще замина към града. А. Каралийчев, МИ, 23. Най-после и той си тръгна, но наместо да прекоси през моста и да си отиде направо вкъщи, той влезе в сянката на върбите и тръгна надолу. Й. Йовков, Ж 1945, 30. Днес ще питам на пощата, приемат ли вече писма направо за града Ви, та да не ги пиша през Вена [Виена]. АНГ I, 188.
4. В непосредствен контакт, съседство, допир с нещо, без наличието на преграда, разстояние, предмет и под., които да отделят някого или нещо от друго нещо; непосредствено, директно. Лазар избра най-сухото кътче край една от стените и се спря там, после отеднаж седна направо върху пръстения под. Д. Талев, ПК, 680. Баща му [на Ленко] беше голям майстор на погачите .. Обикновено погачите той мяташе в огнището и ги изпичаше направо на жаравата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 235. Ниска, построена направо над земята, тя [къщата] имаше две стаи, кухня и малко антренце. В. Райков, ПВ, 21. През задния двор на нашата къща се излизаше направо на полето. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 3. Царевичните кочани шумно се изсипваха направо в колата върху струпания там инвентар. Ст. Марков, ДБ, 395.
5. Обикн. с предл. от. Без междинно участие, посредничество на някого или на нещо; непосредствено, директно. Тайната поща зависи и се управлява направо от Централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. Със западноевропейската просвета те [българите] са се запознавали или направо, или посредством своите съседи — гърците и сърбите. Б. Пенев, НБВ, 16. Петко Тодоров, въпреки тая празничност и тържественост в творенията му — всичко зимаше направо от живота, по някой повод даден или при някое събитие. Р, 1926, бр. 207, 1. Севастинка стана и прибра снопчето банкноти. — Новички! — пошушна тя,.. — Сигурно направо от банката са ги изтеглили. Д. Ангелов, ЖС, 397. Сърбаха шумно, пиеха направо от дамаджаната тънко, рубинено винце. Ем. Станев, ИК III и IV, 410.
6. Без промяна на вида, състоянието, в което се намира някой или нещо. Тъкмо Дине се беше върнал от работа и лежеше по гръб, направо с работните си дрехи. Д. Бегунов, ЧД, 11. Пилешката чорба сипа в голяма пръстена паница, а баницата поднесе направо с тавата — такъв беше обичаят в къщата на дяда Ивана. Ст. Марков, ДБ, 122.
7. Без прекъсване, спиране или без междинно положение, преходни етапи. — Брат ти е намерил най-после разковничето на успеха. От стажант става направо помощник на главния експерт. Д. Димов, Т, 79. — За техник искам да се уча! В такова училище... — Ха! — стъписа се бай Нено .. — За техник ли? Ами направо за инженер не искаш ли? С. Северняк, ИРЕ, 20. След свършване на едната песен, започнаха направо втора. // Разг. От първия път, от един път; отведнъж. Изпитите за чужденците са леки. Аз например не знаех бъкел от френски, а взех първите си изпити направо. Н. Каралиева, Н, 54.
8. Непосредствено, незабавно след нещо, което става или е станало; веднага, тутакси. Дойде при мен следобед, направо щом се върнал от смяна. Л. Александрова, ИЕЩ, 208. Започнаха строежа на училището направо след празниците.
9. Разг. Без предварително обмисляне, подготовка и без да се проявява колебание. — За дезертьори като тебе — направо разстрел. Още утре ще се явиш в казармата. В. Нешков, Н, 6. — Обърни се, обърни се полека! Така. Сега е по-добре. И спокойно, спокойно. Иначе ще те гръмна направо. Д. Ангелов, ЖС, 257. Двата врага [жребците] не губят време, както друг път, да се душат, да тупат с предния си крак и гневно да цвилят, а направо се нахвърлят един на друг. Й. Йовков, АМГ, 141. Да вземе човек учебниците ми, ще се ужаси .. да погледне полетата в четирите им страни, направо ще ги хвърли в печката. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 135.
10. При глаголи за говорене, искане — без заобикалки, без извъртания или някакви уводни, предварителни думи; директно. Веднъж Киро ѝ каза направо, че трябва да му прехвърли имота си чрез лъжлива продажба. Г. Караславов, ОХ I, 22. Когато се престраши и посети кварталния лекар, той дълго я разпитва, при каква светлина работи и съвсем направо зададе въпроса, дали добре се храни. Б. Йосифова, БЧМ, 150. Старата Глаушица не ѝ каза нищо направо, не я обвини направо, но Ния долови и скритата причина на нейната неприязън спрямо новия учител. Д. Талев, ПК, 89-90.
11. Разг. Открито, явно пред някого или в присъствието на някого; директно. Противоп. тайно, скрито. Намразих пощаджията Радил, който направо ми се подиграваше, колчем го запитах дали имаме писмо. К. Калчев, ПИЖ, 137. В коридора започнаха
да се мяркат привърженици на новата превратаджийска власт, които питаха за положението на някои арестанти или направо се възмущаваха, че техни близки са били прибрани произволно и незаконно. Г. Караславов, ОХ IV, 247. Ралчо се мъчеше да си обясни защо вихрушката тъкмо него така неочаквано измете! Той винаги е бил по-ловък и прикрит. Никога не бе излизал направо срещу никого. Ст. Даскалов, СЛ, 120.
12. Разг. Като частица: а) За подчертаване на висока степен в проявата на някакво действие или качество. Него ден подир Жана вървяха сюрия жени и моми да ѝ се нагледат, пък иначе скромните и кротки наши ергени направо полудяха. К. Георгиев, ВБ, 5. Неотдавна чух, че Ванчо бил боксьор .. Бил направо много добър — спечелил си мача с нокаут. Д. Цончев, ОТ, 8-9. До обед денят бе направо топъл, дори прашен, от няколко дни улиците воняха нетърпимо на бензин. П. Вежинов, НБК, 134. — Какво олио желаете? — попита го продавачката и Миле направо се заплете. Д. Бегунов, ЧД, 35-36. б) За подчертаване че нещо е сигурно, безспорно и не подлежи на съмнение; всъщност, точно. Ателието си той [Джони] смяташе направо за ергенска квартира. М. Грубешлиева, ПП, 264. Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. К. Калчев, ПИЖ, 65. — Кой е смахнат? — учудено попита тя [Ирина]. — Баща ми. — Той не е смахнат, а строг. — Не, направо смахнат! — настоя той. Д. Димов, Т, 7. — Не се касае до вашите .. сметки — .., а до висши държавни интереси. А с тия ваши .. сметки вие направо увреждате на държавата. Д. Ангелов, ЖС, 119.
◊ Идвам (ида, извирам, излизам) направо от сърцето на някого. Разг. За думи, чувства или постъпки, прояви — отличавам се с много голяма искреност, топлота, сърдечност; много искрен, сърдечен съм. Различните редакции на тая дълбоко лирична поезия, окрилена с думи, които идат направо от сърцето, говорят преди всичко за строгата сериозност, с която младият поет се е отнасял към своята нова революционна поезия. Н. Лилиев, Съч. III, 83. Мисълта му беше проста и ясна. Думите извираха направо от сърцето му, затова и стигаха и до сърцето на планинците. П. Здравков, НД, 192. Направо в очите на някого, казвам и под. Разг. Без заобикалки, без ни най-малко да се скрива истината, съвсем открито, ясно казвам. Беше му обидно и неловко .. Налиташе го да се върне обратно и да им каже направо в очите, че не дава пет пари за техните приказки. К. Калчев, СТ, 183. Николай вече съжаляваше, че не каза истината. Дори беше съгласен да му я кажат направо в очите, да му се карат, да го хокат, но да не мълчи. П. Проданов, С, 100. Режа (сека, удрям / ударя) направо. Разг. Казвам нещо без заобикалки или деликатност, напълно откровено и точно. Край двора на стопанството срещнах един бригадир и го помолих да ми обясни какво значи думата "кестерме". — Кестерме ли? — започна той — тя е дълга и широка. — Режи направо! ВН, 1961, бр. 2970, 4. — Сечи направо бе, Ружке! — обади се нетърпеливо Савка Рашенова. — Кажи му направо на човека за какво става дума. К. Калчев, СТ, 18. — Ние идваме по поръчение! — каза началникът, изпитвайки някакво затруднение .. И може би за пръв път не можеше да удари направо, както беше привикнал. Ст. Даскалов, ЕС, 140.