НАПРАВЯМ —Речник на българския език

НАПРА̀ВЯМ

НАПРА̀ВЯМ, -яш, несв. (рядко); напра̀вя, -иш, мин. св. -их, пов. направѝ и (диал.) напра̀в, св., прех. 1. Правя до завършване някакво изделие, предмет, съоръжение (с ръце, инструменти, умение); изработвам. Противоп. развалям. Навеждах клона на върбата, отрязвах пръчка, направях си свирка и цял ден свирех из гората. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 415. Той спи в каруцата. За него съм я направил, нова е. Елин Пелин, Съч. I, 186. В седемдесет и шесто въстание правим.. От черешово дърво направихме топове. Ив. Вазов, Съч. IХ, 44. Ще направя девет долги стола, като да сядат десетина деца на единат. П. Берон, БРП, 5. Да развалим е лесно, да видим как ще направим. П. Р. Славейков, БП I, 127. Ние лесно [момата] я зимаме, / ще пуснем злати ключове, / злати ще люлки направим, / на земе ще ги спустиме / на лична деня момина. Нар. пес., Христом. ВВ II, 217. Направѝ ми дървено конче! Направих нова машина. // Построявам, изграждам. Противоп. разрушавам. Накупи малкият брат много земя. Направи .. хубава къща. А. Каралийчев, ПС I, 21. И като са свършило [езерото], царят заповядал да направят,.., две пирамиди за свой помен и за царицата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 20. Направи Стоян, направи, / направи нови амбаре, / насипа бяла пшеница / и берекетен кукуруз. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 83. Направиха нови квартали около града. △ Ще направят магазини около нас. // От някакви материали оформям, приготвям нещо (обикн. някакъв предмет). Тя отиде към цветарника и поиска да ѝ направят един голям букет само от бели карамфили. Й. Йовков, ЧКГ, 305. Той [Арнаутина] изчисти тезгяха — .. — след туй седна на пейката близо до огнището, направи си нова цигара и запуши. Й. Йовков, ПГ, 30. Бащата Йосиф,.., като не намери из дрехите си друго, разкъса ризата, направи пелени, повиха новороденото и го поставиха в яслите. Елин Пелин, Съч. IV, 248. Такива животни [микроскопически] са направили мела (тебешира, от който после от силна температура станал мермерът),.. и варли‑

вите камъние. Лет., 1871, 116. Направям снежен човек. Направям пакет. Направихме топки от сняг. Направете огън. // Разш. Създавам, сътворявам. Е, господин съдия, Господ направил света и пресметнал, че на жените брада не трябва, и не им дал. Елин Пелин, Съч. I, 45. О, мой Боже, правий Боже! / .. / Не ти, който си направил / от кал мъжът и жената, / .. / А ти, Боже, на разумът, / .. / Вдъхни секиму, о, Боже! / Любов жива за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. Бог създаде небето и земята в шест дни. В първия ден направи светлината. Н. Михайловски, ССИ (превод), 3. Като направил Господ света, небото било много ниско и като пещ спуснато наоколо. СбНУ ХХIХ, 183. ● Грубо. — Жена ти е още млада, ще ѝ направиш друго момче. Ем. Станев, ИК I и II, 136. // Ставам инициатор нещо да бъде изработено, създадено, обикн. с труда и умението на друг. Па гледам го Мичето ваше станало една такава богиня.. Пък и дрехи от хубави по-хубави сте ѝ направили. Елин Пелин, Съч. IV, 213. Ние вървим по пътя, който е направила компанията на железницата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 11. И направи [Неврот] монети сребрени, и изнайде оружие войнско. Хр. Павлович, Ц, 6. За да го направят [епитропите] както трябва [училището], потребни са много пари. АНГ I, 408. Той [лихваринът] палати най-богати / сред града направи. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Направих ресторант в околността на града.

2. Приготвям, подготвям в състояние, подходящо за консумиране или за по-нататъшна обработка (хранителен продукт- ястие, питие). Пъргавата и находчива Кръстевица беше заклала три кокошки и беше направила четири ястия. Г. Караславов, ОХ, 418. Направи нещо за ядене, обед дойде. Й. Йовков, ЖС, 122. След това той отваряше за малко кръчмата,.., направяше си кафе и сядаше да го изпие пред вратата на чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 11-12. — Момче! Направи ми кафе! — И мене направ, бре! — Направ и мене! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 163. Направих кюфтета, но не са изпържени. △ Направих баницата, после ще я изпечем. Направих салата. △ Направете супа. △ Направих коктейли за гостите.

3. Отстранявам повреда в нещо, правя го да е пригодно за някаква цел, дейност; поправям, оправям. А там пък един автомобил от отзарана седи. Повредил се, не могат да го направят. Й. Йовков, ОЧ, 20. "Брате", изговори му владиката един ден, "ако ти е строшено оралото, аз ще платя да ти го направят". ИЗ 1874-1881, 14. — Дай да направя изгорелия котлон.

4. С движения или усилия правя да се образува, очертае нещо осезаемо, материално (форма, фигура). Боян улови Черня за двата крака, повлече го като дрипа, направи с него кръг из пясъка и го ритна в меките меса. К. Петканов, ДЧ, 209. — Земи поизмажи килеря, поизпуши дупките, дето са ги направили мишките. Й. Йовков, ВАХ, 181. Божан още на другия ден отдели с плет своя двор, бързо направи харман и си хвана ратай. Елин Пелин, Съч. III, 68. Пусна се дума, че днес дошъл човек от балкана,.. Записвал за дървен материал,.. Пристигна омнибусът от града и свали една сюрия мъже, тъкмо получили заплата. Те се юрнаха в пивницата и направиха опашка. Г. Краев, СК, 47-48. Лев, императора, щом видя пък, че свари / да се прехвърли през широката река, / направя втора там от кораби верига, / и спуща се и той, и скоро го застига. К. Христов, ПХ (превод), 42. // Придавам на нещо необходимия вид, форма. Не мога да си намеря ризата.. — Ела да ти направя връзката. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5473, ХIХ. // Образувам, формирам (без съзнателни усилия или дейност). Да биха се събрали костите на убитите, биха направили планина. Й. Йовков, СЛ, 127. Бамбукът се държеше за земята и живееше, но повече от два-три сантиметра в диаметър пръчки не можа да направи. Д. Фучеджиев, Р, 218. И тогава реката беше пак придошла, но овчарите чуха жалния глас на изгубеното агънце отсреща и се прехвърлиха по едно вековно дърво, съборено от бурята, паднало преко реката и направило същински мост. А. Каралийчев, ТР, 8. То [руското царство] са простира от Японско море до Балтийско, и от Северний полюс до Черно море, пространство, което може да направи две земи като Европа. С. Бобчев, ПОС (превод), 187. Веществото е онова, щото направя сичките тела. Ч, 1874, бр. 2, 27. Янка си отри сълзите, / па ми си викна провикна: / "Горо ле, горо зелена, / изкарай клоне високо, / направи сенка дебела". Нар. пес., Христом. ВВ II, 245.

5. Със съществителни за движение. Правя, извършвам движението, действието, означено от следващото съществително. Волга пак залая. Заякът се сниши, прегърби се и като направи два големи скока край брега, остана неподвижен. Ем. Станев, ЯГ, 36. Той направи няколко крачки до прозореца. Д. Фучеджиев, 65. Направих стойка на ръце. Направих няколко упражнения за талията. // Извършвам движението, означено от съществителното, като част от утвърдени норми, изисквания, при танц, ритуал и под. Офицерът, който до момента на изстрела продължаваше да върви напред все така самонадеяно, пръв направи кръгом. К. Ламбрев, СП, 210. Винценти извади от торбичката свитъка, пристъпи, направи реверанс и поиска да целуне ръка, но епископът просто дръпна листа. Й. Вълчев, СКН, 340. Двойната врата, пред която спряха, беше нарезбена с гроздове и лозови листа. Между листата две златни лъвски лапи така се извиваха, че сами те канеха да на‑

правиш с тях "здрасти" и да ги отвориш. Й. Вълчев, СКН, 304. Направиха поклон. Направих кръст с ръка. // Извършвам, правя или постигам с част от тялото си (лице, устни и др.) движението, жеста, мимиката, означени от съществителното, за да изразя или кажа нещо без думи. Тя направи знак на ученичките си да седнат. Д. Талев, ПК, 245. Злати Василев му направи незабелязано знак с очи: "Не бързай." Д. Ангелов, ЖС, 163. Тя се обиди и направи строго лице. Елин Пелин, Съч. II, 59. Генерал Сирмаков .. направи полунасмешлива гримаса. Д. Ангелов, ЖС, 229. — Направи една физиономия, като че ли яде сладко от смокини с кисела краставичка вътре. В. Райков, ПВ, 62. Направих жест да се приближат. // Обикн. в съчет. със същ. път, място. С някакво движение правя да има, да е налице това, което е означено от съществителното. Елена седна на долното стъпало и направи място на брата си да мине. К. Петканов, В, 222. Взе камшика и плесна излеко над коня, и кабриолета се понесе като вихрушка; селските групи някъде се раздвояваха, някъде изцяло се отбиваха да направят път. Н. Попфилипов, РЛ, 125. — Направи ми място да седна.

6. С мисъл, умения, организация създавам, съставям обикн. някакъв документ, план, проект или друг писмен текст; подготвям, изготвям1, изработвам. Длъжностите на войводите са: да прегледат позициите, да изберат и определят бранителни точки и да направят нужните фортификаторни планове за укреплението им.. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 184-185. Най-после шумният законопроект за спорните черкви във виляетите .. турския парламент прие на първо четене и направи закон. РН, 1910, кн. 8-9, 220. На сичкото школско имение да направите каталог и да оцените колко струва секоя вещ. П. Р. Славейков, ГУ, 29. Направих дневник за преживяванията си. Направете съчинение за приятелството. // Разг. Понякога остар. Съчинявам, сътворявам (художествено или научно произведение); написвам. Размествайки тук-там по някоя дума, за да получи ритъм, той направя едно стихотворение. К. Христов, ПП I, 11. — Всички ще ни пожалят, а дружки ще ни оплачат, и песен ще направят за нас, да се знае и помни. Ц. Церковски, ТЗ, 80-81. Академия е едно собрание от изучени мъже,.. знаещи добре славенският и други чужди езици, не за да преподават уроци и науки (..), но за да направят словарът му,.. на народът. Люб., СбПер. п I, 39. Всичката си сила употребих да направя тая книга ["Извод от физика"]. Н. Геров, ИФ, II. Защо не съм и аз поет, / поет като Пишурката? / Ех, че ода бих направил / на баба си на хурката! Хр. Ботев, Съч. 1929, 35. // Спец. Пресъздавам, изпълнявам добре, както трябва (художествено произведение). Тез деца — мислеше си той — сега трябва да са чули таз песен. Много им се е харесала, но не могат да я направят, все я бъркат. Нейде по-далеч една свирка започна весела скоклива песен. Виж, тоя я правеше добре. Й. Йовков, ЖС, 205. Будевска се е побояла да не би да изглежда вече стара за Офелия, та бърза да я освободят от една от коронните ѝ роли.. На Марта Попова, която играе Офелия, Будевска казва: "Млада си. Ти ще я направиш [ролята]. Колкото по-добре я дадеш, толкова повече ще се радвам." Ст. Грудев, АБ, 187.

7. Поставям, слагам началото на някаква институция, организация, предприятие, партия, предприятие и под.; създавам, основавам, учредявам. Друга част [от парите] може да похарча да направя например, една фабрика. Й. Йовков, М, 51. — Всяка сутрин Джузепе купува пет хляба, носи ги в затвора и беседва със затворниците. Той ги убеди да направят хор и да пеят песни. Й. Попов, ИЖП, 64. — И като научава, че този човек е майстор, идва при него и двамата направят една тарапана, т. е. "монетен двор". Ив. Сарандев, ЕС, 11. Направихме малка четица и избрахме за войвода пак Георги. П. Хитов, МП, 15. Начнали [картагенците] да развалят къщите си, за да направят от тях нова флота. Г. Йошев, КВИ (превод), 112. Направиха няколко земеделски партии. △ Направихме фондация за подпомагане на бездомни стари хора. // Поставям начало на някакво организирано събитие; организирам, предприемам, започвам. Ние са решихме да съставиме чета и да направиме цяло движение, а не постарахме са да намериме хора! П. Хитов, МП, 94.

8. Правя до край, извършвам някакво действие или проява; свършвам, сторвам. Един ден той събра момците,.., и пред всички селяни заковаха излака с яки дъбови капаци.. — Ако бяхме направили това по-напред, сега Аглика да е жива и Неранза да е здрава. Елин Пелин, Съч. I, 78. С бързо и неочаквано усилие той се изправи и я хвана за ръката .. Усилието, което той направи, отне отново силите му, но пробуди мисълта му. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 389-390. — Моля те, [Женичка], ако имаш време препиши ми на чисто приложения ръкопис. Още по-добре помоли Миша да направи това, той има ясен почерк също. Ив. Вазов, ПЕМ, 114. И майката плесна така силно детето си, че носът му стана червен. Разбира се, тя направи туй от любов, защото такива бяха милувките ѝ. Св. Минков, СЦ (превод), 57. Да си представим струна АВ, опъната между две неподвижни точки. Ако я извадим от положение на равновесието ѝ, тя ще начене да ся люлее и ще направи определено число люлеяния в секунда. И. Гюзелев, РФ, 228. // Стесн. Обикн. с местоим. нещо, нищо, какво. Правя до край, извършвам нещо лошо, нередно, опасно или (по-рядко)

обратно — нещо много добро, важно (неуточнено какво). — Страх ме е да не направи нещо — каза пак дядо Гено.. — Какво може да направи? — подзе Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 22-23. Защо я вардят стражарите? Да не сте направили нещо? — Руси беше вече сериозно обезпокоен. П. Спасов, ХлХ, 120. — Анчето завинаги ли ще остане при нас? — чувам Нели да пита майка си.. — Защо питаш? — чуди се тетка. — Нима искаш да си отиде? Направила ли ти е нещо? Да не сте се скарали? В. Бончева, АП, 125. — Как се казва това момиченце? — То се казва... не, няма да ви кажа как се казва! — Защо така? — Така! Може да му направите нещо! П. Вежинов, СО, 145. Лош язик що не може да направи? Посл., П. Р. Славейков, БП I, 257. — Нищо не съм направил, не ми се карайте! △ — Какво толкова съм направил? — Но ти спаси дъщеря ми, как какво. // С пряко доп., обикн. крат. лич. местоим. във вин. и следв. същ. Правя някой да понесе нещо, означено от съществителното, да бъде (стане) в някакво състояние, положение. Разби ми веждата, саде кръв ме направи. (превод), ВЦ, 1888, кн. 20, 18. Стринка Гуна. (Приближава и ги [момичетата] разтиква). Я ги виж, — направили коритото се кал! Ц. Церковски, ТЗ, 104-105. И на трапезата .. най-после го попита, какво би го направил, ако би го той победил и уловил? П. Р. Славейков, ПИ, 51.

9. С нареч. или подч. обст. изреч. за начин. Извършвам, правя нещо по някакъв начин; постъпвам, сторвам, действам. Тошо искаше да се върне, но Манолаки го повика. — Ела, Тошо, че ми трябваш, — каза той. — А ти, Давиде, направи, както ти казах. Й. Йовков, ЧКГ, 214. — Да, туй е твърде поучително! — избъбри портретът на Ялмаровия прадядо. — Добре направих, че казах мнението си! См. Минков, СЦ (превод), 28. Тежки майчини думи паднаха върху главата ѝ [на Добра]. — Да беше умряла, по-хубаво щеше да направиш, а не да вкарваш в къщата ни тоя обесник! — Той ми е мъж, а не обесник. К. Петканов, Х, 98. Понеже нозете не щели вече да ходят,.., нито устата да ядат,.. то всичкото тяло и всичките му удове хванали да венат и малко по малко да умират. Тагова разумели, че са направили глупаво. С. Радулов, НД (превод), 89. Ако ли искаш, без да броиш цифрите, да изговориш право и с леснота едно многосложено число, направи така: раздели перво онова число со запятии на чинове. Хр. Павлович, А, 3-4. // Обикн. с предл. с. Постъпвам по някакъв начин с нещо. Какво направило пустото Миче с това хубаво свое лице! .. Защо така се е нацапала с мазила, с помади. Елин Пелин, Съч. IV, 214. — Манаси Ичеренски търси от нас четиринайсет хиляди и осемстотин лева. Ти си ги бил взел. Какво си направил тез пари? Й. Йовков, ЧКГ, 215. Майка им. Любице, какво направи ти с парите си? Любица. Аз ги дадох, ма. У, 1870, бр. 3, 39.

10. С действията си причинявам нещо (означено обикн. от следващото съществително); сторвам, извършвам. — Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло. Елин Пелин, Съч. III, 140. Децата са сами в къщи, ще направят някоя пакост. К. Петканов, МЗК, 5. Мина му през ума, че би могъл да се срещне с този Велев, да поговори с него като мъж с мъж,.. Ако онзи се опита да направи скандал, той ще вземе Мария още сега при себе си. Ем. Манов, БГ, 246. Почти през сълзи тя [майката] разправя случката ..: какво могат да направят едни ножици! — Стигало е да се забият в главата на бебето..! М. Кремен, СС, 22. О смърт! Защо мя не умори; защо мя не земеш от тойзи свят, за да не направям вече таквози насилие? П. Тодоров, МГ (превод), 42. Ще направите беля. △ Направихте ми добро. △ Природата направи своето и той заспа след толкова уморителен ден.

11. Правя да се състои, да стане някакво събитие, проява; осъществявам, реализирам. — Аз го спасих. Той се давеше, викаше за помощ и взе вече съвсем да потъва.. Аз почти избягвам от него и го оставям да разказва на хората какъв подвиг направил. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 123. Направи знамение, Господи! Елин Пелин, Съч. IV, 27. Мореплавателът Магелан, първий, който е направил кръгосветно плаване и е преминал всичкото това море.., дал му името Тихий океан. С. Бобчев, ПОС (превод), 16. Тогаи напраил вечера и повикал и сите попои. СбНУ ХХIХ, 195. Направихме среща на класа си. △ Направиха голямо посрещане. // Организирам, провеждам някаква проява. Александър направил военен съвет. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 242. А аз излязох по града да направя последните си покупки и да се видя с Владимира, с когото след обед заминавахме. Г. Райчев, Избр. съч. I, 33. — Апостол войвода, ениджевардарското слънце, направил пусия и изтребил цял табор аскер. Д. Спространов, С, 159. Не можем да откажем, че Цареградските българи не знаяха отблизо народочерковните ни работи .. Наистина направиха постъпка неколцина .., като направят тайно едно събрание на 2 май 1875, в което заседават 11 души и разискват за народочерковните работи. Лет., 1876, 12. Днес състезателите .. се запознаха с игрището .. и направиха първата си тренировка. НС, 1958, бр. 151, 1. Направихме конференция. Направихме избори. Направихме изложба на детски рисунки. Направят хайка за вълци. // Разг. В съчет. със същ. за игра (спортна или занимателна). Играя до завършване; изигравам. — Така или иначе този няма да ни остави да заспим до сутринта. Дайте поне да направим едни карти! Ст, 1968, бр. 1187, 2. Ще направим ли един белот? △ На

правихме хубав мач.

12. Извършвам, изпълнявам обряд, обичай, ритуал с някаква цел или като част от някаква традиция. По нашия край е пълно с гръмотевици, като че тъкмо тук им е котилото, и то такива страшни, че хората бяха принудени да направят молебен начело с иконата на свети Сисой. Й. Радичков, В, 185. Той [Любенов] опозори цялото ни семейство... Разбирам да си изкаже чувствата, да се обясни, да направи предложение, но да целува, докато не му е дадено съгласие! Ст. Костов, Избр. тв, 369. — Ние решихме,.., да направим сватбата на село. Елин Пелин, Съч. II, 115. Мажко си дете продума:.. / Сва нощ е мама седела / до двои петли, до трои:.. / На кум кошуля сашила,.. / Че си е мене добила, / кръщене да ми направи. Нар. пес., СбНУ LIV, 217. Той [Симон] направи тържествено погребение на брата си. Н. Михайловски, ССИ (превод), 99. Направихме годеж. △ Попът направи освещаване на училището. △ Направиха голяма панихида. △ Направям помен. // Извършвам, осъществявам някаква процедура, обикн. лечебна, здравословна. Направиха ми физиотерапия. △ Ще направим няколко слънчеви бани. Направиха му инжекция. △ Направиха ѝ облъчвания.

13. В съчет. със същ. за дейност, проява. Осъществявам, извършвам дейността, проявата, означена от съществителното: Направям глупост — сглупявам. Казаха ми, че и Бойчо са е предал на турците.. Как е можал тоя умен и разумен човек да направи подобна глупост? Не зная. П. Хитов, МП, 47. Направям грешка — сгрешавам. "Че ми простиш, побратиме Марко, / я пред тебе грешка съм направила!" Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 14. Направям завой — завивам. Колата направи завой и спря. Направям засечка — засичам. В същия миг Алварц щракна спусъка, но пушката направи засечка. Гр. Угаров, ПСЗ, 124. Би трябвало да кажа в скоби, че за пръв път от целия ми престой във Виетнам подчертаното ми любопитство направи засечка. Ал. Гетман, ВС, 90. Направям изповед — изповядвам се; изповядвам. Обхванати от страх или разкаяние, или малодушие, присъствуващите сановници също направиха изповеди и произнесоха жални слова на разкаяние. Й. Попов, ИЖП, 69. Направям молитва (рядко) — помолвам се. Монахът направи кратка молитва пред запаленото кандило и се залови за работа. К. Петканов, ДЧ, 354. Направям намек — намеквам. Всички очакваха, че той ще спомене не само как ще се събират тая есен данъците, но и по колко ще се събира от българските къщи. Той обаче не направи и намек за това. Й. Вълчев, СКН, 64. Направям обиск — обискирам. Направям облог — обзалагам се. Направям опит — опитвам. — Здрава ли си, чедо,.. — О, татко, нищо ми няма! — Младата княгиня направи опит да се усмихне. А. Гуляшки, ЗВ, 100. Направям пазарлък — пазаря се, спазарявам се. Нали говорихме, нали направихме пазарлък .. — Че говорихме, — говорихме: че пазарихме, — пазарихме. Ст. Чилингиров, ХНН, 213. Направям посещение (визита) — посещавам. — Отивам, татко, да направя визита на каймакамина. Още повече се слиса Миро: — Що велиш... каймакамина! Защо, бре сине? — Така е редно. Той е управител на града. Д. Талев, ПК, 606-607. Направям предложение — предлагам. Каквото предложение сега да направеше Коломб, по-добре ся приемаше отколкото други път. П. Кисимов, ОА I (превод), 100. Направям предупреждение — предупреждавам. Инспекторът ми направи строго предупреждение, че страня от масите. Д. Бегунов, ЧД, 51. Направям пробив — пробивам. Носеше се застрашението, че Одринският гарнизон ще се мъчи да направи пробив, за да излезе на Чаталджанската крепост. Д. Яръмов, БП, 203. Направям проверка — проверявам. Направям разходка — разхождам се. Направям сбор — събирам. Сам Дъбов спря до средната редица кръстци, преброи снопите, повтори ги, за да не допусне грешка, и ги записа. Към него се приближиха Райко и свещеникът и отдалече му казаха броя на преброените от тях снопи. Дъбов записа и тези числа и грижливо направи сбор. Х. Русев, ПС, 157. Направям сметка<та> — смятам, пресмятам. Идва ден — и действителността направя сметка на измамите и самоизмамите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 18. — Направих между другото сметката — средно по десетина пъти дневно са увеличавали обема си. На земята са известни водорасли, които растат също бързо, но те са съвсем дребни. К, 1967, кн. 7, 2. Направям смяна — сменям, подменям, разменям; сменям се, разменям се. — Квартирата ви е много приятна. И разбира се най-приятното е, че вие сте в нея. Смяната може да направим, ако вие харесате моята. М. Грубешлиева, ПП, 143. — Твоята нива ми пречи.. — Продай ми я, бате.. Да направим смяна. Елин Пелин, Съч. III, 146. Направям съпоставка — съпоставям. Той бе разчепкал из основа всеки стих, всеки израз, всяка дума — сравнил бе всичко с оригинала и бе направил съпоставки с английските, полските и руските преводи. М. Кремен, РЯ, 571. Направям снимка — снимам, фотографирам. Инспектор Брезов извади запалката си и незабележимо направи снимка на цялата обстановка. Р. Белчев и др., КБС, 46. Направям стачка — стачкувам. Аз застанах по средата на полянката, заобиколен от работниците, свалих шапката си и заговорих, че е хубаво, дето са направили стачка. Ал. Спасов, С, 29.

Направям услуга — услужвам. Пепелта и студът не ми даваха да седна, а бълхите и кокошите гадове кръстосваха ме на вси четири страни, та ме измъчваха до душа, като че нарочно искаха да направят услуга с това на тираните ми Костакя и Неофита. П. Р. Славейков, БП I, V. Направям уточнение — уточнявам. Направям анкета — анкетирам. Неотдавна редакторът .., беше направил една анкета между големите книжари. Б. Шивачев, Съч. I, 122. Направям интервю — интервюирам. — О, колега, здрасти — рече Томов. — Здравейте, — отвърна кореспондентът и започна да нагласява уж небрежно фокуса на камерата. — Нали ще направиме най-сетне интервюто? Само няколко думи, нищо повече. Ст. Поптонев, НСС, 154. — Искам — подзех аз — да ти направя едно интервю, гражданино Ботев, понеже сега в България се чествува твоята годишнина. Хр. Радевски, Избр. пр III, 152. Направям информация — информирам. Учителката направи информация за успеха в класа. Направям доклад — докладвам. Народното събрание утре трябва да се разотиде,..; за това аз съм принуден да ви повторя желанието си и да ви моля, щото Др. Цанков да се откаже от портфейля на министерството на вътрешните работи. Изберете му наместник и направете ми доклад за него преди затварянето на настоящата сесия. С. Радев, ССБ I, 239. Направям оглед (спец.) — оглеждам, изследвам. След като разсилният излезе, той събра полицаите и почна бързо да разпорежда: двама от тях и лекарката трябваше веднага да отидат на мандрата и да направят оглед на трупа. П. Вежинов, ВП, 29. Направям опит. Направихме опити по химия. Направям справка. Направям баня. △ Направям пауза. Направям подарък. Направям гешефт. Направям заявка. ● В съчет. с някои същ. Остар. Книж. Направям капитулация — капитулирам. Дон Жуан д'Агвилар и войската му направили капитулации, без да са бият. Н. Михайловски, ПА (превод), 119. Направям клетва — заклевам се. Направете ми клетвата си, каза тя.. — Закълнете ми са,.., че няма да откриете никому в този свят това, което ще ви разправя. (превод), Ч, 1875, кн. 7, 328. Направям-познанство (запознанство) — запознавам се. Тази пролет направих случайно познанство с един млад и приятен човек. Св. Миларов, СЦТ, 137. Направям начало — поставям, осъществявам начало. Няманието на вода направи начало на многовидните нужди, срещу които трябаше да ся борят нещастните обсадени. П. Кисимов, ОА II (превод), 162. Направям надвиване — постигам, осъществявам победа. Според надвиването, което направили българете върху гърците в тоя бой, на Асеня ся падало да земе всичкото Епирско кралство. Др. Цанков, КБИ, 83. Направям безхарактерност — проявявам безхарактерност — Защо не пишеш на баща си да ти прати пари? .. — Срам ме е. По-добре умирам от глад, но безхарактерност не направям. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 73-74. Направям мир — сключвам мир. След Крумовата смрът гръцкия цар се надяваше да може да направи мир с блъгарите. М 1857, 83. Направям загуба. Претърпявам загуба, загубвам. В началото на миналата година, а именно на 21 ян. 1879 г. нашийт народ направи една грамадна, незапълнима загуба. Умря знаменитийт наш литератор, най-талантливий наш белетрист, Любен Каравелов. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 18. Направям почест. — оказвам почест, уважение. Чрез работите си Франклин заслужи не само това, дето цяла Америка облече подир него жалейка [траур], но и конституционното събрание във Франца му направи същите почести. С. Бобчев, ЖФ (превод), 3. Направям тиранство. — Народът ще да са възбунтува само тогава, ако турците направат някое тиранство, т.е. ако захванат да палат селата и градовете, и ако захванат,.., да плячкат светът. П. Хитов, МП, 98. Направям бой.

14. В съчет. със същ. за говорен акт, като критика, забележка, комплимент, похвала и под. Изказвам, отправям. От време на време Таша ще направи бележка на внучката си да не си върти главата насам-нататък и пак ще сведе очи. Д. Немиров, Б, 21. Като прочете Ордан Чингелов протокола докрай, изправи се с наведени очи и почака известно време дали някой от общинарите няма да направи някаква забележка. Д. Талев, ПК, 59. След един танц вуйчото ми направи комплимент. — Личи си, че сте живели в чужбина. Вие танцувате прекрасно. Й. Демирев и др., ОС, 25. Аз съм само длъжен да ви направа някое мало премечание над едно действие величествено, което пречинява земното движение. Е. Васкидович, ПП (превод), 10. Направих изявление. Направиха една клюка. ● Остар. Смея да направя въззив на съвестта Ви. П. Р. Славейков, ПХС, 9.

15. В съчет. с отвлечени съществителни за мисловна дейност, проява. Стигам, достигам до реализиране на мисълта, означена от съществителното. — А ако е станало някакво издайничество? Ако някой провокатор, вмъкнат в редовете ни, е направил разкрития? Д. Ангелов, ЖС, 64. Журнал "Читалище",.., няма ясна и определена цел и не знае ни що пише, ни за кого пише. Такъв извод може да направи и всеки друг, който внимателно прочете това списание. Н. Бончев, Съч. I, 105. "Аз дойдох тук да разбера себе си, и тебе. Но най-вече тебе." През голямото разстояние те [Яворов и

Лора] ще направят равносметка. М. Кремен, РЯ, 462. Финикаяните случайно направили няколко открития. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 42. Направих заключение. Направихме следната констатация. // Установявам, забелязвам, констатирам нещо, означено от съществителното. — В поведението си спрямо тебе Людмила не направи разлика между съпруга, с когото спи, и тракториста, който изпълнява производствена задача. А. Гуляшки, СВ, 219. Бомбайският седмичник "Блиц" направи тогава интересен паралел: госпожа Ганди е избрана за председател на Конгреса на същата възраст, на която Неру за първи път бива избран за председател на партията. Т. Кюранов, АП, 59. Могъл бих да направя сближения между Александра и Карла Великаго, между разрушението на Троя и Картаген, но тогаз бих нарушил сяка последователност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 11.

16. С определени действия или дейност достигам до някаква цел, резултат (обикн. означени от следващо съществително); постигам, реализирам. Той смяташе, че ако не си юрист, не можеш да направиш кариера. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 116. Напредъкът, който сте направили в новите стихотворения, е особено чувствителен. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 280. — Дробовете, нали? — И двата — каза съвсем тихо лекарят. — Само много добро гледане може да направи чудо. На първо време трябват всеки ден инжекции. М. Грубешлиева, ПП, 163. — Какво може да направи докторът без Божата воля! Елин Пелин, Съч. II, 38. Ти, южняко, прибери се! / А напролет, кога светнат / ясни, ширни небеса, / ти наново ела тука / и направи чудеса! Елин Пелин, ПБ, 107. Много ловки хора направиха положение. ● Със следв. изр. със съюзи да, че да. Рядко. Хората, които са силни с интригите и с клеветите си, направиха най-умните и най-достойните да напуснат правителството. Др. Цанков, КБИ, 25. — Направи, че да изменят плана, Ванко! .. — Не може! Ст. Даскалов, ЕС, 354. ● В съчет. с някои същ. Остар. Книж. Сичката му деятелност е да си направи средство, за да живее. Д. Попов, СбРС (превод), 56. В новите времена са откри компаса, и този компас е направил големи, твърде големи заслуги в изнамерването на непознати страни. С. Бобчев, ПОС (превод), 276. Погледнете на онези съседни нам народности, които .., от 30-40 години насам,.., не са направили почти никакъв успех в индустрията и въобще в промишлеността. У, 1871, бр. 7, 109. Иисус направи още много победи. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 298. Млъкни, канарче, у кафез, / .. / Забравил бях я аз [любимата] на час, / но ти запя и как в почуди / направи сходство с нейний глас / и в мен тъги разбуди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 51. // Стесн. В някаква игра — постигам някакво положение, резултат в играта, който е част от нея или от целите ѝ. Насю х. Грозданов раздаде картите. Запасният подполковник Игнат Симов,.., разкри една след друга позхвърлените му карти ..: беше му дошла тройка от десетки. Той бързо изчисти другите две карти, направи фул от десетки. Д. Ангелов, ЖС, 31. Направих го мат. Направихме два гола. // В съчет. с пари, състояние и под. Спечелвам, натрупвам. Това са все гръцки моряци, направили по някоя лира и отворили по една дупка с фирмата "гръцки бар". Б. Трайков, ВО, 51. Когато си направил пари от търговия с наркотици, ти не си ги откраднал от някого. ДТ, 1998, бр. 172, 9. Всички,.., признават единодушно, че той [бащата] е бил ловък търговец, който още преди освобождението на България направил голямо състояние. К. Калчев, ЖП, 440.

17. Ставам причина за появата на нещо; предизвиквам, причинявам. Мразът направил цветя по стъклата на прозорците, потропва и на стените и на вратата. Д. Манчев, БЕ II, 72. То [земетресението] направило на градския мегдан дълбока яма, която никак не можала да са засипе. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 293. Не всичките зари, които ся пречупват в капките на дъждът .., могат да направят дъга. И. Гюзелев, РФ, 444. Ще направиш пожар. △ Свещите направиха петна по покривката. △ Теорията на Айнщайн направи преврат в науката. △ Постиженията на електрониката направиха епоха. ● С някои същ. Остар. Неговите преобразования възбудиха наоколо му големи интриги и му направиха много неприятели. С. Бобчев, СОИ (превод), 135. // Със следв. изр. със съюз да. Обикн. остар. Ставам причина за някакви последствия, действия. След няколко дни гладът направил да се предаде градът. М 1857, 98. Едно разпалено естество, един гнев, свиреп и кръвожаден направя кучето да стане диво и страшно за сичките животни. Д. Попов, СбРС (превод), 98. Прощавай синко, много здраве, / едничка рожбо на светът, / така судбата нам направи / син с майка си да се разделят. Г. Софиянец, П, 63.

18. С отвл. същ. Причинявам, пораждам някакво отношение, чувство, мисъл, означени от съществителното; предизвиквам. Мъчеха се [децата] да го повалят. Това не се случваше. Само един път Евстати сам реши да им направи удоволствие и се просна на земята. Ст. Даскалов, БП, 151. Външността на Кристало ѝ направи [на Ирина] лошо впечатление, а дрезгавият ѝ глас ѝ се стори непоносим. Д. Димов, Т, 496. Най-значителното обаче през тези години,.. е романът "Страданията на младия Вертер" (1774), направил сензация в цяла Европа. М. Арнаудов, Г, 13. Тъй са свърши знаменитата уния, която тогава направи толкова

шум. Р. Каролев, УБЧИ, 134. Ефект — действие, кое направя голямо впечатление на человека, приводи във возторг. С. Радулов, ГМП (превод), 252. Той, за да се покаже още по̀ юнак, и за да направи при това и смях на момите,.., ще го видиш, че се подгърбил и издигнал животното на гърба си. Ил. Блъсков, СК, 44. Направихме фурор. ● С някои същ. (радост, срам, обида и др.). Остар. На вторий ден [Колумб] съгледа много далеч върху морето един знак, приличен на кораб,.., и плувна към онова място,.. Можете .. да си вообразите каква радост е направил този случай в сърцето на Колумба както и на другарите му. П. Кисимов, ОА I (превод), 60. И така, началниците имали надзор за лошите, кога тия последните ся покушавали да отнемат нечто от добрите хора, или да им направят някоя обида. С. Радулов, НД (превод), 51. По 687 на гръцкия цар, Юстинияна, поще му се да изпъди блъгарите оттатък Дунавът, защото баща му уж голям срам направил на гръците, като оставил блъгарите да приземат от гръците земи отсам Дунавът. М 1857, 69-70.

19. Правя някой или нещо да има някакво качество (някакви качества) или количество, да бъде или да стане някакъв. Разчупи хляба и кусна първия залък с такава наслада, че на всички ни дойде апетит. Само голяма умора може да направи хляба така вкусен. Бл. Димитрова, ПКС, 277. Другата войска, която Портата изпрати, не беше никаква войска. Тя през ден се нахвърляше на своя сераскер — великия везир, — заплашваше го с думи и действие, направи му живота черен. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 559. В 861-та година, Борис станал християнин, направил и народа си християнски. Др. Цанков, КБИ, 37. В гънките между тях закрепи седем яйца — искаше да ги направи десет, но обиколи из полозите и не намери повече. Г. Мишев, ЕП, 261. Моме му лудо проговори: / .. / Ке те фанам за раката / ме изгоре, ме препали, / ме направи суво дърво. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 34. Болестта го направи кожа и кости. △ Обидите направиха съжителството им невъзможно. △ Ти ме направи нещастен. △ Луд ще го направя. // Рядко. С предл. на. Смятам, приемам или представям някого като, за някакъв; вземам (за). Направи ме на глупак. △ Направиха ме на чужденец. △ Правиш ме на израсъл в гората.

20. Разг. С предл. за и обикн. със същ. срам, смях и др. Ставам причина някой да изглежда някакъв, да понесе нещо. — А къде ходи, питам те? Разведена жена. За срам пред хората ме направи. М. Грубешлиева, ПИУ, 125. Генковица: Боже, мари те, нашите дъщери, ще ни направят за смях! Ц. Церковски, ТЗ, 78. Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — .. Накрая заяви, че като стане олимпийски шампион и го попитат как е тренирал, ще каже: — При много тежки условия! И ще ни направи за резил пред целия свят. В. Сотиров, ЛНП, 35-36.

21. Обикн. с предл. на. Променям вида, същността на нещо, някого, правя го друг; превръщам, преобразувам. На единя ѝ кат [на черквата] имаше настрана една сламенопокрита стаица за черковни потребици. Отпърво тая стаица направихме на училище. П. Р. Славейков, БП I, VII. Слънцето с топлината си направя водата на пара. Д. Манчев, БЕ II, 96. Разказа още .. как издебвал учителя си по история .. и изменявал с изкусно издраскване бележките му за него и нулата направял на 5. Ив. Вазов, Съч. IХ, 50. И тъй, зема̀ сега, та изпродаде сичко бащино си и го направи на пари. Ил. Блъсков, ПБ II, 24. Накарай мързеливийт на работа, пророк да го направиш. Посл., П. Р. Славейков, БП I, 286. Но ако трябва аз невинността във грях да въвлеча, / или от частния приятел зъл негодник да направя, / то значи, беззаконието дето броди / да има пълно право. М. Петканова, ЦТ, 34-35. Направиха виното на оцет. Направих ябълките на мармалад. △ Направих стола на парчета.

22. С действията си предизвиквам, осъществявам промяна на ролята, позицията, статута на някого. Стана [Цариград] столица на Римското царство в 330 л., а в 1453 л. Мухамед II-ий го превзя и направи столица на Османското царство. Й. Груев, УЗ, 67. — Намерете му работа, да се залиса там някъде. — Па да го направим кмет, — дума Янко. Елин Пелин, Съч. IV, 274. — Я да те направя аз един зет, па каквото такова. Закога ще чакаш? Г. Караславов, Избр. съч. II, 86-87. Вие ме направихте своя длъжница. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 35. Биволе броцат, продумват: / "— Стояне, чорбаджио ле, / ако си верваш колата, / ние ще тебе направим / баш-керванджия да станеш." Нар. пес., СбВСтТ, 988. Направиха го пазач на магазина. △ Направи ме свой съучастник. // Ставам причина, правя нещо да има някакво положение, място. Кой би могъл да подслуша техните разговори през дългите зимни нощи в запустялата воденица край Букурещ, та да ги направи достояние на историята? Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Методи Кусев решава да направи всичко това достояние на външния свят. К. Странджев, ЖБ, 14.

23. Само несв. Диал. За означаване на възможно действие в бъдеще (просто усл. наклонение). — Той ме спаси, той ме гледа. Близък ми е, ама всеки не го направя. Й. Йовков, Ж 1945, 249. — Бунт направяме, но не стояваме. Ив. Вазов, Съч. ХII, 102. — Който пръв вдигне гюрултия, ще го хвърля ей през онова прозорче там, чак в София ще го запратя. Вие не ме знаете какво на‑

правям, като се разсърдя. Ем. Манов, МПЛ, 281. — Но в тази къща вие повече няма да останете.. Да не стигаме дотам да ви изхвърляме партушините на улицата. — Вие и това направяте — позасмя се Зографа. В. Геновска, СГ, 291. Б. Ти ако си добър человек, тая нощ направям те богат. Дж. Как ще ме обогатиш? ВУХБ (превод), 66.

24. Остар. и диал. Намествам, оправям навехнати или счупени крайници.

25. Остар. В съчет. с изпит. а) Полагам, издържам или провеждам изпит. Ученици довчера, те бяха направили изпита, и сега, с по една торба през рамо и с по една свирка на пояса, гонеха по някоя и друга овца. Й. Йовков, ВАХ, 155. Бяха последните дни на учебната година. След два-три дни Радулов и Райна щяха да направят изпитите си и да си ходят. Й. Йовков, Ж 1920, 134. б) Изпитвам, изпробвам; проверявам. Тая вечер аз сам ще им претършувам джобовете и ще им направя първия изпит. Ив. Вазов, СбНУ II, 23. I. Страд. от направям. Към къщите се направиха пристройки за добитъка. Д. Фучеджиев, Р, 103. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка. Направи се продавателен запис. Елин Пелин, Съч. III, 131. Упражнение: Да ся направи карта, в която да ся забележят страните, морята и заливите по Азия. Й. Груев, УЗ, 27. Задавки: При една дадена точка на права чръта да ся направи ъгъл, равен с даден ъгъл. В. Груев, НПГ, 21. Великолепни празненства са направиха в чест на християнското оръжие. С. Бобчев, СОИ (превод), 108. Немислимо е да се направи крачка напред. Й. Йовков, Разк. I, 88. II. Възвр. от направям в 21 и 22 знач. Пред нея стоеше Женда.., набелисала се и се начервила,.. — Какво си се направила, мари лудетино! — сопна ѝ се баба Ана. Й. Йовков, СЛ, 108-109. — Вие винаги ли живеете така самотно? .. Тя ускори крачки и за да се направи по-интересна, каза предизвикателно: — Напротив, съвсем не съм живяла самотно. М. Грубешлиева, ПП, 137-138. На станциите се виждаха почти само турци,.. Българите, и колкото ги имаше, като се научеха, особено, че карат затворници, гледаха да се направят невидими. К. Величков, ПССъч. I, 128. III. Взаим. от направям в 20 и 21 знач. Като ягне стоеше тя между нас, ний се гледахме като вълци, готови да се направим на късове. Й. Йовков, СЛ, 190. След победата над слабата полиция се събраха всички стамболисти в бирарията "Цар Асен", за да тържествуват,.., докато последните се напиват добре и произвождат скандал помежду си и кой с кама, кой с револвер, един срещу друг се направят на решето. Пряп., 1903, бр. 12, 4. направям си, направя си. I. Възвр. от направям в 1-6, 9-11, 13-15, 17, 19, 21 и 24 знач. Дели Станчо и другите преди него къщи си направиха, без брадви да са хванали. Чудомир, Избр. пр, 6. Изпита как една кожа държи му топло, за зимно время, и направи си дреха. Д. Попов, СбРС (превод), 57. Той [Янко] си направи път между ниските клони и се прилепи до оградата. Ем. Коралов, ДП, 39. — То и от Бога има, ама което човек сам си направи, никой не може му го стори. Й. Йовков, ЧКГ, 229. Народът го избра [принц Батемберг], след като беше си вече направил закон, по който желаяше да ся управлява. П. Р. Славейков, ПХС, 62. След това той отваряше за малко кръчмата,.., направяше си кафе и сядаше да го изпие пред вратата на чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 11-12. Направих си сандвич. △ Направих си покупките. △ Направям си отвод. △ Направям си самокритика. △ Направихме си огън. II. Взаим. от направям в 1, 9, 13, 14, 18, 24 и 25 знач. Ще си направим нещо като облог.. Който изгуби, ще отиде при оня, който спечели. Кр. Григоров, Н, 16. Направихме си подаръци помежду си. △ Направиха си комплименти.

НАПРА̀ВЯМ СЕ несв. (рядко); напра̀вя се св., непрех. С предл. на или доп. изр. със съюз че, като да. Давам вид, преструвам се, че съм някакъв или че върша нещо. Освободили са нашите момчета... — Кои наши момчета? — направи се на наивен Герган. К. Калчев, ЖП, 141. Виолета се зарадва и същевременно се направи, че не го вижда. Д. Кисьов, Щ, 380. За да не се ядосва повече, командирът се направи, че не чува. П. Вежинов, ВР, 195. На другият ден утринта пашата повикал полубрадатите пазачи да дойдат в конакът; но тие са направили на болни. С, 1872, бр. 40, 318. А защото ще е безумно да пръска пак чловек събраното, тъй са направих и аз уж като да не бях имотен. БО, 1846, бр. 1, 3. Направих се на разсеян. △ Направихме се на заспали. △ Направих се, че чета.

НАПРА̀ВЯМ СИ несв. (рядко); направя си св., непрех. Направям. По едно време кой беше, не помня, току се провикна: — Абе не може ли да си направим един майтап? Н. Хайтов, ДР, 206. Изпратих писмото и открих в телефонния апарат подслушвателна уредба. Направих си шега. Набирах различни телефонни номера и рецитирах на родния си език откъси от "Илиада". Р. Балабанов, ТБК, 7.

◊ Баща ми ме направил на (във) воденица. Разг. Пренебр. Обичам да приказвам много, много съм бъбрив, приказлив. <Вместо> да направя вежди, избодох (извадих) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда, неприятност. Да заколим вола, да направим сбора. Диал. Употребява се, когато се загуби, даде нещо голямо, съществено, заради нещо малко, незначително. Да не направиш (направи) името си. Клетва. Диал. Да умреш (умре) скоро, да не дочакаш именния си ден. Думата на някого на две няма да на‑

правя. Разг. Няма да се отрека, да се откажа да извърша това, което съм обещал някому. — Аз думата ѝ [на Нонка] на две няма да направя! — каза най-сетне той [чичо Кольо], като потискаше мъката и съмнението си. И. Петров, НЛ, 28. Две крачки (<една> крачка) не съм направил (няма да направя); две крачки (<една> крачка) не мога да направя. Разг. 1. С обстоят. поясн. Никъде не съм отишъл (няма да отида), не мога да отида. "Защо ли животните се гонят едно с друго и се изтребват, когато за всички има място.. Толкова красив е светът, а не можеш две крачки спокойно да направиш..." И Сивушко Дългоушко мислеше какво може да се направи, за да се побратимят всички животни. СбХ, 129. Една крачка не мога да направя сам. 2. С предл. без или съюзи ако, докато и др. Не предприемам нищо без знанието, одобрението или участието на някого или без да има някакви условия, обстоятелства. Две крачки не мога да направя без майка си. △ Крачка няма да направя, без да си осигуря всички материали за строежа. Кога направят котката калугерка. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи, да стане). Направено преди дяда Адама <две недели>. Диал. Много старо, много отдавнашно (нещо). Направил гроша на зола. Диал. Загубил. Направих (ще направя) дупка в морето (във, на водата). Разг. Ирон. Усилията ми, трудът ми останаха (ще останат) без резултат, нищо не свърших (не ще свърша), не постигнах (не ще постигна). И ето, цялата му свита, / изтръпнала, тогаз попита: / "Какво направи ти, всеблаги?" / Почеса се Исус по тило, / свали си пълните дисаги / и промърмори им унило: / "Къде ми стъпиха краката — / направих дупка на водата". Хр. Смирненски, Съч. II, 96. Направих зелник. Диал. Подигр. Обикн. за дете — паднах на седалището (дупето) си в калта и си изкалях дрехите отзад. Направям / направя <на> бъзе и коприва някого. Разг.; Направям / направя гъба и коприва някого. Диал. Обикн. св. Нахоквам, наругавам някого, накарвам се някому безжалостно, жестоко. Че като викнах на класната ѝ, направих я на бъзе и коприва. Що за педагогика — казвам — да покачвате децата по дърветата? Тарас, СГ, 156-157. — Вие, каже, сте опозиционер и затова... Хванаха ме нервите. Па го насолих, направих го гъба и коприва. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 158. Направям / направя въпрос за нещо; направям / направя <на> въпрос нещо. Разг. Изказвам възражения, претенции или някакви съображения във връзка с нещо, поставям нещо на обсъждане. — Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 69. Той [Хвърлеков] прибра бухалката, скри я, следеше дали някой в къщи ще направи въпрос за нея и след като никой нищо не спомена, реши да я метне и да види сметката си с национал-либералския побойник. Г. Караславов, ОХ II, 585. Но ония, които тръгнали да мрат, все едно им било в Сърбия ли ще да се извърши тоя акт, или в България, въпрос даже не го направили. З. Стоянов, ХБ, 318. Направям / направя вятър някому. Разг. Изказвам похвала, поласкавам някого. "Аз наистина трябва да се представя на новия началник. .. Дори и последният простак се чувствува поласкан, когато му направиш вятър..." М. Марчевски, П, 179. Направям / направя глава<та>. Разг. Обикн. св. Напивам се. Немият Райо беше селски гробар. Като направеше главата вечерно време в кръчмата, той се заканяше, че за ония, които имат големи кореми, ще изкопае дълбоки гробове и ще затъпче отгоре им пръстта с два крака. А. Каралийчев, ПД, 11. — Кои са тия? Онзи пиеница,.. И дядо Власьо при него. Ха! Много рано направили главите. Й. Йовков, А, 10. Направям / направя <голям> удар. Разг. Извличам голяма печалба от някаква сделка, търговия с нещо и под. Хаджи Нанко Паздерски направил в младините си голям удар, сдобил се по някакъв начин със заложен имот. А. Гуляшки, ДМС, 156. Той [Чарлс] никога не можа да се издигне много и нито веднъж не направи голям удар. Сделките му бяха ограничени и страхливи. П. Спасов, ХлХ, 14. Направям / направя дармадан. Разг.; Направям / направя на дар дармадан. Диал. Обикн. св. 1. Унищожавам, съсипвам или напълно, съвсем разбърквам нещо. Че и гората пали есенно време... Пролетес пък да вземе да натири стадото си откъм Чакъровите бобища на Мастунка, та ги направил дармадан! Чудомир, Избр. пр, 22-23. И една нощ, когато диваците спокойно хъркаха на слънчевото, Хук и младежите ги нападнаха и ги направиха на дар дармадан. В. Цонев, НВЛ, 43. 2. Изцапвам, развалям. На мене да ги [чистите дрехи] дадеш, в един сахат време ще ги направя дармадан. До вечерта от лекета, не можеш им разбра цвета. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Направям / направя дебели очи. Разг. Обикн. св. Изгубвам срам, пресрамвам се. Направих дебели очи и изпросих пари от баба си. Направям / направя дума за някого или нещо. Разг. Споменавам, казвам нещо за някого или за нещо. На няколко пъти Минчо направи дума да не заключва избичката, но старата скочи като ужилена: "Никой няма да бърка там!" Г. Караславов, Избр. съч. II, 159. Когато баба Гана идва зимъс в София, тя по цели часове му разказваше за малките теленца, за кравите,.., но че имат такъв висок бряст и че на този бряст има такова голямо щърково гнездо, за това и дума не направи. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 230. Направям / направя <дълъг> нос някому. Разг. Обикн. св.

Дразня някого, присмивам се някому, като опирам до носа палеца на ръката си, а останалите пръсти разтварям на ветрило, разпервам. След това той се метна на колата и направи нос на селяните, които се смееха. Й. Йовков, ВАХ, 64. Направям / направя дълга (кисела) физиономия; направям / направя кисело лице. Разг. Обикн. св. Придобивам недоволен, сърдит вид; нацупвам се, намусвам се. Учителят направи кисело лице и не иска даже да се ръкува. Елин Пелин, Съч. I, 208. Направям / направя евалла някому. Разг. Обикн. св. Постаравам се да угодя на някого, да му засвидетелствувам почит, уважение, като извършвам нещо, което му е (ще му е) приятно; уважавам. Началникът се усмихна сладострастно. Значи само Костаки иде да се примири с него, да му направи евалла. От туй по-хубаво — здраве. Ст. Чилингиров, ПЖ, 25. Направям / направя жълто на гащите. Разг. Подигр. Обикн. св. Изпитвам много голяма радост от нещо, зарадвам се много. Колегата ни направи жълто на гащите, когато научи, че му се е родил син. Направям игра. Остар. Изигравам, измамвам. Не ми ся хваща твърде вяра,.. Да не би той да иска да ни направи игра, та да опита тайните духове на царството, за да оздрави по-добре себе си на престола му? Д. Войников, РК, 78. Направям / направя капитал от нещо. Книж. Обикн. св. Отдавам голямо значение на нещо, което всъщност не е толкова важно, не заслужава да се отбележи. Димитриева я погледна с внезапно омекнал поглед. — Не се ядосвай за грешката. Никой няма да направи от това капитал. В. Райков, ПВ, 75. Направям / направя кюл кюмюр някого. Диал. Обикн. св. Съвсем, напълно очерням някого, опетнявам го пред други, като говоря за него лоши неща. Направям / направя марка някому. Жарг. Препъвам, спъвам грубо с крак някого. По едно време се оказах срещу Величко. Той току-що бе направил марка на Калмика, който се търкаляше надолу по склона. М. Гръбчева, ВИН, 216. Направям / направя <на> мат и маскара. Простонар. Обикн. св. 1. Някого. Нахоквам грубо някого и го опозорявам в присъствието на други хора. — Като отвориш едно гърло, мат и маскара ще ги направиш. Тъй де, ще ги питаш ти днешните кокалановци, дето управлението управляват, като се врекоха да направят мост за Сушица, де го моста им? А. Каралийчев, ПГ, 134. 2. Някого. Правя някого да стане за срам и за смях. 3. Нещо. Унищожавам, съсипвам нещо. Направям / направя мезе в устата някого. Разг. Ставам причина да се говори много за някого и обикн. с насмешка или подигравка. — Ами, да ѝ я [чинията] дам неумита, че после да ме направи мезе в устата на цялата махала. Нали си я знам. Уж няма нищо, уж сухи кюфтета, пък като ги отвори изпосле ей такива! Ст. Чилингиров, ПЖ, 33. Направям / направя мили очи някому. Разг. Обикн. св. Постаравам се да угодя, да се харесам на някого с постъпките, поведението си пред него. Той направи мили очи на съюзниците и в същото време не изпущаше ножа от ръката си. Елин Пелин, ПЯ, 177. Направям / направя на гръсти някого. Диал. Обикн. св. Набивам, пребивам, смазвам някого от бой. Направям / направя на кайма (кюфте, пастърма, пита, пихтия, пестил). Разг.; Направям на дар-пастърма. Диал. Обикн. св. 1. Някого. Набивам, пребивам, смазвам някого от бой. — Слушай! — става той и свива юмруци. — Веднага си обирай крушите оттука и само да ми се мернеш вече по плажа, ще те направя на кайма! Тарас, СГ, 84. — Дано имаш да ми дадеш от твоята една сушка [прахан], да си хвана огън .. — Аз ще ти дам една, че да ти изгори и дрипите, — изревал Чакърът, подметнал го с копралята, че бой, че бой — направил го на кюфте. Чудомир, Избр. пр, 24. 2. Някого или нещо. Унищожавам напълно; смазвам, размазвам. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни — обезобразиха го и тялото му направиха на пита. А. Дончев, ВР, 147. — Мина [автомобилът] на сантиметри. щеше да ни направи на пихтия... А. Мандаджиев, БЦР, 8. — Навярно има орден? — Да те направят на дар-пастърма, па сетне — орден... — Да бях умряла, нямаше да повярвам, че има такива ужаси! В. Цонев, ПТ, 64. Направям / направя на маймуна някого. Разг. Неодобр. 1. Карам някого да върши различни безполезни неща, обикн. като го мамя, че ще получи, постигне нещо, а не му давам възможност това да стане. 2. Принуждавам го да ходи, тича, скача и под; разигравам. Сега мога да си призная, че тогава пеперудата ме направи на маймуна, душата ми отиде чак в петите от умора, но накрая я догоних и я свалих на земята. Й. Радичков, НВ, 18. Направям / направя на нищо <и никакво>. Разг.; Направям / направя ни на един хал някого. Диал. Обикн. св. 1. Нещо. Развалям, съсипвам нещо напълно, повреждам го в голяма степен. Стрелата се отплесна силно назад. Толкова силно, че се отметна на 180 градуса и направи съоръженията върху задната платформа на нищо. С. Северняк, ОНК, 53. 2. Някого. Нахоквам, наругавам някого, накарвам се някому безжалостно, жестоко. Той [Иван] беше един момък — безценен камък, па го закопаха челяка, направиха го ни на един хал. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. Направям / направя на папер нещо. Разг. Обикн. св. Напълно развалям, разнебитвам нещо. Направям / направя напук на някого. Разг. Извършвам нещо, с което някой не е съгласен, за да го подразня, да му попреча за нещо и под. Тя ми е сърдита и .., за да ми направи напук, защо да не е излязла с някоя

от приятелките си? Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. Направям / направя на пух и прах; направям / направя <на> прах и пепел. Разг. Обикн. св. 1. Нещо. Напълно разрушавам, унищожавам изцяло нещо. Още първият контакт със затвора направи на пух и прах всичките ми момчешки измишльотини. П. Вежинов, ЗНН, 9. Боже господи, какви страхотии този човек описва! И съд,.., и зала препълнена с шпиони,.., а той, като извадил своя адвокатски боздуган, направил всичко на прах и пепел. Бълг., 1902, бр. 525, 2. 2. Някого. Побеждавам, напълно сразявам някого. В края на краищата един военен си е военен .. мисли с количеството на пушките и патроните, надменно и презрително гледа на някаква тълпа — щял да я направи на пух и прах за няколко часа... Ем. Станев, ИК III и IV, 423. — Измамиха ни — казвал един — направили са през нощта дълбоки окопи, а ние цял ден се бихме на открито. Направиха ни прах и пепел тия българи. Й. Йовков, Разк. II, 199. 3. Нещо или някого. При спор — по блестящ начин доказвам, че някой не е прав, че нещо не е вярно, като го сразявам с думите си; смазвам, размазвам. Направям / направя на решето (решетка) някого. Разг.; Направям / направя на дърмон някого. Диал. Обикн. св. Надупчвам обикн. с оръжие на много места. Лежах пет месеца из болниците и, преди да стъпя здраво на краката си, изпратиха ме в Добруджа и там румънски шрапнел ме направи на решето. К. Петканов, МЗК, 222. Запазих самообладание, понеже помислих за пистолета в джоба си. Ако ме нападне, бих могъл да го направя на решето. Св. Славчев, БФ, 238. Направям / направя на сол нещо. Разг. Обикн. св. Счупвам, разбивам нещо на много дребни парченца. — Длетото падна в умивалника и го направи на сол. Вие трябва незабавно да ми платите умивалника. П. Вежинов, СбСт, 57. — Ще ѝ строша прозорците! — каза Тони. — На сол ще ги направя! Ст. Стратиев, СВМ, 65. Направям / направя на сол и вода някого. Разг. Остро се скарвам с някого, наругавам го, като го разобличавам, разкритикувам пред други. Жената кипна, чак до вкъщи не проговори, а там ме направи на сол и вода... За нищо работа! ВН, 1958, бр. 2000, 4. Направям / направя на сол <и пипер> някого. Разг. Обикн. св. 1. Унищожавам, погубвам безмилостно някого. Закани се на турците: — До един ще ги пречукам! .. На сол и пипер ще ги направя! К. Петканов, ЗлЗ, 180. 2. Остро се скарвам с някого, наругавам го, като го разобличавам, разкритикувам пред други. Аз през нощта като седнах, че като го нацапах в едно писмо до господина министра, направих го на сол. Ал. Константинов, Съч. I, 205. Направям / направя на тъпан някого. Разг.; Направям / направя <на> даул (матруша, мозък, пазванче) някого. Диал. Обикн. св. Набивам, жестоко пребивам, смазвам някого от бой. — Нека само се покажат тираните: на матруша ще ги направим. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 123. Направям / направя на хармоника нещо. Разг. Обикн. св. Набръчквам, смачквам нещо в голяма степен, много (обикн. дреха, плат и под.). Предната вечер момчетата сложиха панталоните под постелките. Какво от това, че вместо да ги изгладят, ги направиха на хармоники? М. Кюркчиев, ВВ, 35. Направям / направя номер. Разг. Обикн. на някого. Съзнателно си правя лоша шега с някого и му причинявам неприятност, измамвам го, или несъзнателно му създавам някакво внезапно затруднение. Колелото направи няколко кръга и бавно спря. Какво значеше това? .. Или може би германецът — монтьор бе направил някакъв номер, за да го изнуди за ония спорни пари? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 400. Какво съм виновна аз, че ми е спрял часовникът! Такъв номер да ми направи! В. Пламенов, ПА, 13. Направям / направя от мухата слон; направям / направя от сламката кросно. Разг. Обикн. св. Прекалено много преувеличавам нещо, някакъв факт, събитие, отдавам прекалено голямо значение на нещо. — Пък ако имаш късмет да ме разлюбиш, тогава от сламката ще направя кросно и за да си отмъстя, ще те бутна барем половин живот в затвора, че да не можеш да виждаш жена. Сл. Македонски, ЕЗС, 115. Направям / направя поклон някому. Разг. Изразявам, оказвам уважение, почит към някого. По-големият брат посегна към касата — един обкован с желязо сандък, и ѝ извади оттам цяла шепа жълтици: — Ето ключ за секакви врати. И на швабски език ще те научи, секи шваба поклон да ти направи. Д. Талев, ПК, 33. Направям / направя политика някому. Разг.; Направям политиката някому. Остар. Обикн. св. Извършвам нещо, с което искам да се докарам пред някого, за да постигна нещо, което зависи от този човек. — Видя татка, спусна се и тя [мащехата] и поиска да ме целуне по челото. Но аз се извих.. Какво ли си рече: "Белким ще остави малко пари, чакай да му направя малко политика." Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 115. Рашко поиска да ся ползува, докат тя държеше затулени очите си, и да ѝ направи политиката. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 390. Направям / направя постъпки. Книж.; Направям / направя постъпка. Рядко. Предприемам действия за постигане или уреждане на нещо. Казах му, че това лято чрез "Балкантурист" английски граждани ще дойдат в България и, че може да направи постъпки и той. Ив. Мирски, ПДЗ, 66. Не можем да откажем, че Цариградските българи не знаяха отблизо народочерковните ни работи .. Наистина направиха постъпка неколцина от Цариградските българи, като направат тайно едно събрание .., в което заседават 11 души и разискват за

народочерковните ни работи. Лет., 1875, 12. Направям / направя пъртина. Разг. Поставям начало на някаква дейност, пръв преодолявам трудностите в някакво начинание и така улеснявам други, които се заемат с него. — Виж какво направиха в Русия, ако не беше колхозът, трудно щяха да спечелят войната,.. хората вече са утъпкали пътища, направили са пъртина, няма да вървим слепешката я. В. Нешков, Н, 382. Направям / направя път1 (пътека) до някъде. Разг.; Направям / направя път и пътека (пътеки) до някъде. Диал. Обикн. св. Много често отивам някъде, за да посетя някого или да го моля за нещо. — Онзи, данъчният, пак идва — обади се мама тихо. — За седемдесет лева пътека направи до нас. А. Михайлов, ДШ, 48. Излезе още към всичко това, че уж той, след като вредил младата си булка да се запише и да следва за учителка, направил път и пътеки до града да настоява Кремена да се върнела на село. Б. Обретенов, С, 121. Направям път2 някому. Книж. Давам възможност на някого да действа, да напредне, да се развива. Не ядене, чичовото, борба беше то,.. Зер не се ли бориш, чакаш ли да ти направят път,.., тъй и гладен щеше да си останеш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 457. Направям / направя работа<та> някому за (с) някого. Разг. Уреждам сърдечните, любовните отношения на някого, сватосвам някого. — Добро, мари, кой ти направи работата с Богдана? — Кой ли? Дядо Господ. К. Петканов, Х, 84. — Ами пък аз, да знаеш, какво момче ти съм намерила, Ненко — зафана стрина Вътовица. — И направила съм работата вече биля! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 124. Направям / направя резил маскара някого. Диал. Обикн. св. 1. Нахоквам, нагрубявам жестоко някого и го опозорявам. 2. Правя някого да стане за срам и за смях. — А бе Мустафа ага, подигнахме един кошер да видим що правят [пчелите], пък те се впуснаха отгоре ни, та ни изпреядоха и ни направиха резил маскара. Ц. Гинчев, ГК, 196. Направям се / направя се на ампе (ибрямбашия). Диал. Престорвам се, че не разбирам, не зная или не съм забелязал нищо, че съм наивен или глупав. Направям се / направя се на две (три) и половина. Разг. Престорвам се, че не разбирам, че не зная или не съм забелязал нищо, че съм наивен или глупав. Направям се / направя се на дръж ми шапката. Жарг. Престорвам се, че не разбирам нищо, че съм глупав, балама. Направям се / направя се на ударен (утрепан). Разг. Престорвам се, че не разбирам, че не зная или не съм забелязъл нищо, че съм наивен или глупав. Направям сефте. Простонар. 1. Започвам да търгувам, да продавам или да работя нещо. Той минава край Милица и бързо-бързо върти едно жълто синджирче на пръста си. От това Милица разбира, че господин фотографът — вече пладне минува — сефте не е направил. Д. Немиров, БЛ, 4. 2. Някому. Пръв купувам от някого, поставям начало на търговията на някого. Вярват, че има хора, които, като му направят сефте и на продажбата му добре отива. П. Р. Славейков, БП II, 34. Направям / направя сечено някому. Разг. Обикн. св. 1. Отказвам или попречвам на някого да извърши нещо, да постигне нещо. Плюх и си заминах. Ще ме търсят те мене, ама тогава аз ще им направя "сечено". П. Незнакомов, СНП, 44. 2. За машина, мотор, оръжие и под. — най-неочаквано отказвам да действам, да работя. Моторът ми направи сечено точно на баира, та станах за смях пред селото. Направям си / направя си врата (гърба, гърбината, товара, юка). Диал. Спечелвам голямо богатство, обогатявам се, обикн. по лек или нечестен път. Направил е врат; направил <си> е врата; направили са <си> вратовете <като биволи>. Разг. Казва се за човек (хора), който е надебелял (които са надебелели) в резултат от бездействие в службата си. — Защо им плащат тези заплати? .. Направили са вратове като биволи! Не ги е срам! Н. Русев, П, 27. Направям си / направя си криво (погрешно) сметката; направям си / направя си сметката без кръчмаря. Разг. Оставам излъган в намеренията си за постигане на нещо. Димо Хараланов остана сам и изглеждаше, че криво си бе направил сметката. Но не, не, той ловко, неподозирано ловко се измъкна от обръча и като подкара топката с палеца на десния си крак, втурна се отново като истински глиган към вратата на противника... Ив. Мартинов, БК, 68. Той [дядо Тодор] решил да види това "младо" в очите. Така решил дядо Тодор, но аз бях решила вече другото и все не му давах възможност за това. Само че бях си направила,.., сметката без кръчмаря. М. Гръбчева, ВИН, 385. Направям си / направя си оглушки. Разг.; Направям / направя си оглушка. Диал. Престорвам се, че не съм чул или не съм разбрал, обикн. когато трябва да извърша нещо. Училищният звънец отдавна беше ударил, но учителите не го чуха. Или, по-право, чуха го, но си направиха оглушки. Ст. Чилингиров, РК, 68. — Да запаля обора, дето беше запрян, чу ли, това ми заповяда старецът — .. Днеска не поисках, оглушки си направих, а утре, кой знае, невям ще го послушам! Ст. Загорчинов, ДП, 184. Начо бръснарят се наместваше вече върху сандъците и закачливо му подхвърли: — Господин капитан, елате отгоре на чист въздух. Гуджев си направи оглушка. Отстрани се от камиона ядосан, че днес беше поканен на рожден ден в познато семейство. В. Нешков, Н, 345-346. Направям си / направя си сметка<та>. Разг. Обикн. с подч. изр. със съюз да, че. 1. Предвиждам, проектирам да осъществя нещо, посочено в подчиненото изречение. Но има и друго обстоятелство

още, поради което г-н Заимов се зъби на г-н Каравелова за шипченските тържества, а именно, той си бе направил сметката, щото държавата да отпусне нему сумите за тях, а той да се разпореди с тях тъй же безконтролно, както безконтролно се разпорежда със сумите на "Цар Освободителя". Пряп., 1903, бр. 9, 3. След два дена тримата "болни" се върнаха с предписана двудневна почивка в ротата. Тъй като беше събота и неделя, те предварително си бяха направили сметката от понеделник отново да се явят при капитан Гуджев, той да ги изпрати в болницата. В. Нешков, Н, 335. 2. Планирам, проектирам нещо, като се съобразявам с положението, описано в подчиненото изречение. — Всички работници от утре ще бъдат в едноседмична стачка... Направете си сметка, господин полковник... Д. Добревски, БКН, 269. Направям си / направя си труд<а>. Разг.; Направям си / направя си длъжността (тая длъжност). Остар. Книж. Обикн. с отриц. и със следв. изр. със съюз да. Постаравам се да свърша нещо, да положа усилия да направя нещо. — Видя ли? Той даже не си е направил труда да запише думите ти. Цялата ти версия е една несръчна измислица. Б. Райнов, ДВ, 208. От Габрово Илко Илиев замина за Сливен.. В София не си направи труд да отваря празната пощенска кутия. Н. Каралиева, Н, 49. Той [мъжът] си направи длъжността да ги извести, че в къщата му имаше една магьосница и двама палестинци. И. Адженов, ВК (превод), 125. Направям си / направя си устата за нещо. Разг. Давам да се разбере, че много ми се иска нещо, казвам или загатвам, намеквам за нещо, което желая. — Е, Рале — рече да си направи устата някой от къта,.. — толкоз пари ти начетоха на ръката, тъй току без черпня ли ще оставиш да мине? П. Тодоров, И I, 122. Той обясни, че не е важно каква роля играеш, а как ще я изиграеш,.. Панайот прие това тълкуване, но все пак си направи устата за ролята на Левски. Г. Караславов, Избр. съч. II, 448. Направям си / направя си човещината. Разг. Постъпвам благородно, човешки по отношение на някого. "И аз уж рекох да го [инспектора] поканя. Бре човек, направи си човещината... ела!" М. Кремен, СС, 53. Направям / направя сърце<то> някому. Диал. Зарадвам някого, доставям му удоволствие. — Направи ти нему сърцето, влез в механата му, почерпи се, пофали наредбата и пиенето му, та да ти е мирна главата. Т. Влайков, Съч. II, 171. Мисълта да не направи сърцето на майка си, да не се съгласи с някое нейно желание, би ѝ се видяло в други случай като едно престъпление. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 738. Направям / направя със земята равен някого. Разг.; Направям / направя със земята барабар някого. Простонар. Обикн. св. Нахоквам, наругавам някого, накарвам се някому безжалостно, жестоко. Направям труд на някого. Разг. Ставам причина някой да направи нещо за мен, да си създаде затруднения. — Сега прощавай, синко, че ти направих труд! Ив. Вазов, Съч. Х, 99. Направям / направя фасон<и> някому. Разг. Обикн. св. Разсърдвам се на някого и постъпвам така, че да разбере, че съм сърдит. И тази вечер тя му направи фасон и не отрони нито дума. Направям / направя <тази (тая)> чест; Разг. Направям честта някому. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз да. 1. Изразявам уважението си към някого с поведението, постъпката си, обикн. посочена в следващото изречение. Той цял сияеше, загдето неговите колеги се бяха отзовали на поканата и му направили честта,.., да споделят една голяма негова радост. Ст. Чилингиров, Сб??СЕП, 354. Драгоманинът (като вкара играчките и гъдуларите в двора): — Тука, тука на чорбаджията да направим честта. И той да ни даде благословията си. П. Тодоров, Събр. пр II, 411. "Бре човек, бре направи ми тая чест... ела! Наяж се, и тогава каквото щеш прави. Ама не!" М. Кремен, СС, 52. 2. Ирон. Доставям удоволствие някому да постъпи с мене по начин, който той желае, посочен в следващото изречение. Но той няма да им направи честта да го убият, да умре от вражески куршум, ще им покаже как се мре... Д. Спространов, С, 360. Направям / направя човек някого. Разг. Превъзпитавам някого, въздействувам върху някого да се промени в положителна посока, да стане по-добър. — Я ѝ [на нивата] залегни ти, че да видиш как хем сама ще се плати, хем и тебе човек ще направи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 320. — Хаджи, на тебе ти го оставям: ти баща, ти майка. Само кожа и кокал ми го върни, но дай му хляб в ръката и човек го направи. Ст. Чилингиров, ХНН, 57. От друго тесто съм направен. Разг. Различавам се от някого по характер, разбирания, възпитание или произход. Развалям къща (църква), направям заход (плевня). Диал. Постъпвам безсмислено, обикн. като развалям, разрушавам, жертвувам нещо ценно заради нещо дребно, незначително. Родил се за мотика, направили го владика. Диал. Подигр. Прост и неспособен човек е, но е достигнал до голям, неподходящ за него пост. Чудо ще направя. Разг. Обикн. като закана. Готов съм на всякакви действия, дори и съвсем нередни, неприемливи, за да постигна нещо (обикн. посочено в съседно изречение) или по някаква причина. Тънките вежди на момичето се разтрепераха. — Това си е моя работа, не искам никой да ми се бърка — извика то. — Ако не ме оставиш на мира, чудо ще направя! Н. Нинов, ЕШО, 30. — Чудо ще направя, всичките ще ви уволня! В. Пламенов, ПА, 14. — Леле, мила мале, както съм ядосан, да ми е напреде, чудо ще направя! Ран Босилек, Р, 85.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П