НАПРАСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРА̀СНО нареч. Остар. Книж. 1. Напразно. [Дядо Иван] поглеждаше дано ги види [близките си] от нейде си; нъ се беше напрасно, той ся връщаше пак назад самичък. Ил. Блъсков, ИС, 113. ● Като възклицание. Тук ние престояхме цял един ден с надежда, че ще дойде човек от селото, който да остане при нас, а дядо Стоян да отиде със Стамболова за Търново. Напрасно! И в тоя случай ние бяхме подиграни. З. Стоянов, ЗБВ I, 208-209.

2. Внезапно, неочаквано, изведнъж. Снаха ѝ умряла вчера при раждането, два месеца подир смъртта на мъжа си, умрял напрасно, от неизвестна болест. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Българете вече бяха готови да дочакат Русите. Те видяха, че стражата Огнемирова премина, и чакаха сгодно време да нападнат напрасно на нея. Е. Мутева, РБЦ (пхревод), 69.

— С. Врачански, Неделник, 1806.