НАПРАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРА̀ЩАМ, -аш, несв.; напра̀тя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Пращам мнозина или всички, много неща или всичко; наизпращам. Напратиха ни по селата да помогнем при събирането на царевицата. △ Напращахме писма на роднините.

2. Диал. Отпращам, натирвам. Спря се, зави повода на коня около шията му, плесна го по гърба и го напрати към чифлика. К. Петканов, ЗлЗ, 45. напращам се, напратя се страд.