НАПРЕГНАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀГНАТО нареч. 1. С много голямо напрежение. Вършитбата вървеше усилено и напрегнато. К. Петканов, СВ, 124. Минутите текат напрегнато, страховито бърже. Д. Добревски, БКН, 247. Станка гледаше захласната нежните фигури и тънките шарчици и мислеше напрегнато как е направено това чудо на тъкачеството и дали тя не би могла да изработи нещо подобно. Г. Караславов, ОХ I, 32.

2. С израз на вътрешно напрежение, неспокойствие. — Слушам Ви — приближи леко креслото Легрен. — Бих искал аз да Ви послушам — напрегнато произнесе старият. П. Спасов, ХлХ, 20. Имаше и такива, които влизаха в казиното незабелязано, напрегнато и се оглеждаха, мъчеха се да различат всред дима търсеното, познато лице. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Няколко мига Въльо кехая напрегнато го гледаше в очите. Д. Мантов, ХК, 94. В тъмните кръгове под очите им, в напрегнато втренчените и угаснали погледи се четеше ужасът,.., който са преживели през нощта. П. Михайлов, МП1 54. // В положение, състояние на силно вътрешно напрежение. В един учебен клас Сенко заварил учениците напрегнато съсредоточени. А. Каралийчев, С, 188. Той се изразяваше ясно, точно,.. Той умееше да държи напрегнато вниманията, както и да пази достойнство, даже известна тежкост в обноските си. Ив. Вазов, Съч. Х, 173.