НАПРЀДВАНЕ

НАПРЀДВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от напредвам. Липсата на Деян става все по-осезателна с напредването ни в планината. Бл. Димитрова, Лав., 31. Отначало .. се проверяваха по триста или четиристотин бали. С напредването на ферментацията обаче грижата около балите намаляваше и този брой се увеличаваше постепенно до две хиляди. Д. Димов, Т, 38. По благополучие, заедно с напредването на нощта, мракът се сгъстяваше. Ив. Вазов, Съч. VI, 66. С напредването на годините станах все по-внимателен и страхлив за здравето си. Л. Станев, ПХ, 7.

2. Книж. Развитие, прогрес; напредък. Много и мъчително ме е занимавала тази поема, от нея се зароди интересът ми към живота и мислите на целия цариградски кръг дейци на българското Възраждане, към проблемите на нашето напредване и моралните въпроси, свързани с него. Т. Жечев, БВ, 5. Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86.

Списък на думите по буква