НАПРЀДЕН

НАПРЀДЕН, -дна, -дно и -дне, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Който е бил по-преди; по-раншен, предишен, напрежен. Нено захванал вече да осъжда своите по-напредни приятели. Л. Каравелов, Съч. VII, 12. Стрина Илчовица, която знаеше всички тия неприятни и лоши работи, и тя бе изгубила напредната си радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. С по-напреднето си [писмо] Ви отговорих, според колкото можах и знаях за въпросите, които ми предлагахте. АНГ I, 596. Юдеиите, като се върнали на татковината си, подновили Йерусалим и сградили нова цръква на напредното място. Д. Манчов, НН (превод), 46.

2. В превъзх. степен. Пръв, най-ранен. Тия били най-напредните камбани, които гръците употребили в церквите си. БКн, 1859, кн. 2, ч. II, 293.

3. Преден. Гледаш, проточил са кервана от 10-15 коля; кой им е господарят? — Иванчо.. Другите изотзад, секи прикачил воловницата у стърчишката на напредната кола,.., крачат подир колата си. Ил. Блъсков, ПБ II, 27.

НА̀ПРЕДЕН

НА̀ПРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Развит, буден. Момичето, що се родило, много било напредно, здраво и яко. СбНУ ХI, 146.

Списък на думите по буква