НАПРЕДНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПРЀДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от напредна като прил. 1. Който е постигнал значителен успех, напредък в своето развитие. Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни. Т. Влайков, Съч. III, 34. Но и други моменти от живота на консерваторията били насърчаващи. Това били концертите, които напреднали ученици от време на време давали в концертната зала. Ст. Грудев, ББ, 18. Днес, при напредналата химия и техника, нефтът има много по-широко при‑
ложение. Г. Белев, КР, 95. — Славните хора са редки и колкото повече ги има един народ, толкова по̀ е той напреднал и честит. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40-41. По-напредналите народи са намерили, че машините имат много преимущества над домашните животни. ИЗ, 1877, 1881, 91.
2. Който е преминал по-голямата част от присъщия за протичането му период. Отец Игнатий не бе излизал скоро от манастира, та сега напредналата пролет го увличаше и някак го трогваше. Елин Пелин, Съч. II, 83. От последните тревоги и от напредналата бременност лицето ѝ бе повяхнало, с петна, с леки бръчки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 473. Напреднала туберкулоза.
3. За време — който се е отдалечил доста от началния момент, от началото на нещо. Тенев прочиташе вестника от първа до четвърта страница,.. После го пускаше на земята — .. — поглежда напредналия час и се обръщаше към момчето: — Е, можем и сами да ядем, Пепо! М. Грубешлиева, ПП, 72. // За възраст, обикн. на човек — при който е преминал по-голямата част от живота. Мина му [на Костов] през ума, че не бе дори сноб, а просто маниак и че контенето беше унизително вече за напредналата му възраст. Д. Димов, Т, 483. Христака беше към шейсет години човек,..; изгорялото му от пекове и ветрища лице беше насечено с постоянни бръчки и беше осенено от съср?доточеността и тихата скръб на напредналите години. Ил. Волен, МДС, 177.
4. Остар. Напредничав, прогресивен. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 135.