НА̀ПРЕДНИЦА ж. Диал. Преднина. Петко се ръкува с всеки един и признаваше с виновна усмивка: — Нали е първа нощ... На повратки, та се успах. — Спи, спи. Вземи си напредница сега, че после няма да мигнеш! — подхвърли му шеговито бай Герго. Ст. Даскалов, СЛ, 30.