НАПРЕДНИЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек, група хора, общество — който има, споделя, изразява идеи, възгледи, свързани със стремеж към напредък, прогрес; прогресивен. Той го познаваше като един напредничав млад човек и като усърден радетел за извъншколна просвета на простия народ. Т. Влайков, Съч. III, 292-293. Селяните по свой начин, главно напредничавите мъже и жени и бедните стопани, се притекоха на помощ на своите бедствуващи братя и сестри от града. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274. Всички напредничави хора тука, цялата Омладина и мнозина държавници горят вече с тоя [за разбирателство] огън! Ст. Дичев, ЗС I, 561. — Заповядай, няма ли да запушиш? Разбира се, отказах. Вешовски, като всеки простак, обичаше да разиграва от себе си напредничав човек — то се знае: с евтини и нелепи жестове. Г. Райчев, Избр. съч. I, 190.

2. За идеи, убеждения и под. — който изразява, съдържа стремеж към напредък, прогрес; прогресивен. Той мислеше така, защото бе човек с напредничави убеждения, за какъвто впрочем го считаше и един републикански кръг в Гранада. Д. Димов, ОД, 10. Икономов е особено подценен като голям възрожденски педагог, теоретик и практик на българската образователна система, за която е лансирал най-напредничави за времето идеи. Т. Жечев, БВ, 351. Левски цени широката начетеност и пламеното вдъхновение на своя приятел [Ботев], чиято напредничава мисъл за социална правда и бунт срещу всяка тирания дава нов подтик на усилията му да се бори за свободата на своя поробен народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 114.