НАПРЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀЖ нареч. Остар. и диал. Напред. Яхнах коня на г. Милде, който бе отминал напреж, и заправих дълги зигзаги по лъзгавата трева на урвата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 141. И напреж, когато още беше по-млад и по-силен, той се е пренасял в миналото. Но тогава всички тия бегли спомени го вълнуваха. Г. Караславов, ОХ III, 4. — Полудяха тез мойте синове. И по-напреж не са били цвете, ама барем излизаха, ходеха на работа. Й. Йовков, Б, 94. Когато го [дядо Кольо] видях пръв път, най-напреж ми удари у очи натежалата му, малко климнала глава. М. Георгиев, Избр. разк., 153. Бръбой или кронпир [картофи] е донесен най-напреж из Южна Америка. Лет., 1874, 203.

— Други форми: напрѐш и напрѐжд.