НАПРЀЖЕН

НАПРЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. и диал. Предишен; напреден. Сега, под тая войнишка палатка, далеко по място и време от напрежния си цивилен живот, аз с една вътрешна сладост простирам мисълта си върху ония детски преживелици през тоя ден. Д. Калфов, ПЮН, 151. Като промени напрежния високомерен тон, сега вече по-вежливо и дори приятелски той се обърна към него: — Прангата се много фали с тебе. Т. Влайков, Съч. III, 121. Лицата на двата младоженека са засветиле от радост, но изведнаж пак добиле по-напрежното си виражение. Л. Каравелов, Съч. II, 122. Нашите времена са отличават от сичките по-напрежни с това, че мислите, знанието и науката са се преобърнале от думи в дела, а от предположения — в истина. С, 1872, бр. 31, 246.

— Друга форма: напрѐшен.

Списък на думите по буква