НАПРЕЖЀНИЕ

НАПРЕЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Състояние на висока степен на концентрация, съсредоточаване на сили, внимание и под. (обикн. при извършване, осъществяване на нещо, при някаква дейност, действие), при което се изразходва голяма физическа или психическа енергия. Бащата като че не го [Ленко] чу, той беше приведен и цялото му малко жилаво тяло с тесни рамене беше в напрежение. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243. Матьо усещаше как краката му премаляваха и се сплитаха, как дробовете му вече не издържаха на напрежението и той се задушаваше, но продължаваше да бяга, трябваше да бяга. Д. Ангелов, ЖС, 497. Сирмай беше от ония хора, които са в някакво постоянно напрежение, говорят винаги високо и често съвсем безпричинно се смеят. П. Славински, ПЩ, 118. Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение,.., когато животното вече и по свое желание съзнателно и охотно е готово да даде всичките си усилия. Й. Йовков, Разк. I, 147-148. Умствено напрежение. Изведнъж погледът му, който беше безпрестанно впит на мене, взе едно чудно, неопределено и страшно напрежение. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 11.

2. Само ед. Състояние на усилена дейност в някаква област, по време на нещо и под. Посрещна ни градът с шумния си ритъм и непрекъснатото си трудово напрежение. С. Северняк, ОНК, 66. — В нашия живот под земята напрежението и трудностите са по-много, а веселите часове рядко. Л. Александрова, ИЕЩ, 167. По въстаническите позиции наставаха мигове на върховно напрежение. Д. Талев, И, 564. След войната атмосферата в град Кюстендил е наситена с революционно напрежение: редят се събития след събития, изпълнени с драматизъм. Е. Каранфилов, Б III, 69.

3. Прен. Висока степен на изостреност на конфликт в отношенията между отделни

държави, политически системи, партии, групировки или в някакъв колектив. Намаляването на международното напрежение е в непосредствена връзка с проблемите на разоръжаването. △ Политическо напрежение.

4. Физ. Мярка за интензивност на вътрешните сили, които се пораждат в твърдо тяло от външни въздействия, натоварване, температурни промени и др., определяна с размера на вътрешната сила, действаща на единица площ от сечението на тялото.

5. Физ. Разлика в потенциалите между две точки в електрическа верига или електрическо поле; сила на електрическия ток, волтаж. Особено големи електрически напрежения, а с това и особено силни земни токове се измерват в ония плоскости на земната повърхност, които лежат над рудни находища. К, 1963, кн. 7, 36. Напрежението в нашите електроразпределителни мрежи е прието да бъде 220 волта. НТМ, 1962, кн. 4, 30. Напрежението на елемента е един волт и не зависи от размерите на съда, въглена и цинка. К, 1963, кн. 2, 45.

— Друга (остар. книж.) форма: напряжѐние.

Списък на думите по буква