НАПРЕМЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЕМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Пременявам много, в голяма степен някого. — Леле мале, стара мале, / я ме оми и оплети / и ме бело напремени, / па ме фани за рачица, / отведи ме у селото, / у селото на орото. Нар. пес., СбНУ ХLV, 45. — Седи, Калинко, не оди, / че сме та скоро годиле, / годиле, напремениле, / та си работа имаме. Нар. пес., СбНУ ХIV, 63.

2. Пременявам мнозина или всички (Н. Геров, РБЯ III). напременявам се, напременя се страд. и възвр. — Мамко, каква си се напременила. Не мога да те позная. А. Каменова, ХГ, 54. Зело [момчето] та се напременило у нови дреи, накитило се додека треба и ошло при слънцето. Нар. прик., СбНУ VII, 132. Празник е, напременили са се всички.