НАПРЕЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Нещо, което е разположено, намира се, стои перпендикулярно на височината или дължината на друго. Пред фурната беше триножникът само на един от продавачите .. — Хайде, хайде, не се заплесвай, ами поемай! .. Па, като видя, че момчето беше сложило таблата на главата си, подпъхнало ръка в напречниците на триножника, благослови: "На добър час!" Ст. Чилингиров, ЖП, 122.

2. Спец. Дебела къса линийка, закрепена под прав ъгъл към дългата част на линеал. Хоризонтални линии се чертаят с помощта на линеал. Напречникът на линеала се долепва до левия ръб на чертожната дъска и по горния ръб на линията му се изтегля хоризонталната линия. Маш. IХ кл, 41.