НАПРЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. 1. Предишен; напреден. — Ох, че каква станала рожбичката ми хубавичка, пълничка,.., като че не е то напрешното ми сухо дете. МС, 1883, кн. 4, 53. Парявата машина, както казахме в по-напрешните си разговори, съществовала е у бизантийците по време на Палеологовци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 23. Седях цели часове на прозореца, който гледаше у една галерия, а оттатък виждах .. прозореца на напрешната ми тъмница. Др. Цанков, ТМ (превод), 22. В неделя сутринта се събират калесаните напрешния ден госте. СбНУ IХ, 49.

2. Който се намира отпред; преден. Три са гемии, майно ле, / най-напрешната гемия / нея си Стоян караше. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 118.

— Друга форма: напрѐжен.