НАПРЍЩВАМ

НАПРЍЩВАМ, -аш, несв.; напрѝщя, ‑иш, мин. св. -их, св., Диал. 1. Прех. Надувам силно нещо (обикн. музикален инструмент).

Буташе ги [Божко]: торбичката всякога, китката по-рядко, свирката — нявга, речи от празник на празник и то тихо, едва чуто. Боеше се да ѝ даде още висок глас, да я наприщи по балканджийски. Ц. Церковски, Съч. III, 184-185. И припнаха девойките — / птиченца прекрасни; / Личко гайдата наприщи, / светят очи ясни. Ц. Церковски, Съч. II, 148.

2. Непрех. Напирам2 (в 4 знач.). Затворил очите си, за да скрие сълзите, но те насила наприщили през клепките. Ст. Ботьов, К (превод), 190. наприщвам се, наприщя се страд. от наприщвам в 1 знач.

НАПРЍЩВАМ

НАПРЍЩВАМ СЕ, -аш се, несв.; напрѝщя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Изприщвам се.

2. Подувам се, подпухвам, отичам. Наприщили му ся краката. Н. Геров, РБЯ III, 203.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква